Джон Вердън - Не заспивай

— Впечатляващо — призна Гърни. — Убиецът не е докоснал жертвата, механизмът на убийството е психологически и смъртта на човека, на практика, е причинена от самия него.

— Да.

— Много прилича на теорията на Фентън за четирите самоубийства.

— Да.

Напрегнатата тишина, която последва, бе прекъсната от Мадлин, която попита:

— Не споменахте ли, че магията може да бъде развалена?

— Да, но не по начина, който може би си представяте. Някой с научно мислене може да се опита да убеди жертвата, че вуду е шарлатанство и действа само върху хора, вярващи в такива глупости. Този подход обикновено не действа и жертвата умира.

— Защо?

— Защото подценява силата на убежденията. Когато се сблъскат, фактите не могат да се мерят с убежденията. Може да си мислим, че убежденията ни се основават на факти, но истината е, че фактите, които възприемаме, се основават на убежденията ни. Голямата илюзия на аналитичния ум е, че фактите могат да убеждават. Хората не умират, за да защитават факти, а за да защитават убежденията си.

— Какъв тогава е отговорът? Ако видите жертва на проклятие, която страда и бавно си отива, какво ще направите?

Хамънд се втренчи в лицето ѝ с нечовешките си очи:

— Номерът е да приемеш силата на магията, а не да я отричаш.

— Да я приемеш… как?

— Когато бях в Африка, веднъж ме помолиха да говоря с един човек, който беше прокълнат от местния шаман и както може да се очаква, бе започнал да се стопява. Един западен психиатър беше пробвал логическия метод, но без резултат. Аз възприех друг подход към разума на човека. Накратко, казах му, че в миналото местният шаман толкова е злоупотребявал с мощта на вуду за собствено облагодетелстване, че духовете са му отнели силата. Обясних му, че за да запази позицията си, за да не научи племето, че е изгубил магическите си способности, е почнал да трови жертвите си. Измислих цяла история, включително подробности около смъртта на друга жертва наскоро — точно как става, как симптомите на отравянето имитират признаците на истинска магия. Докато говорех, виждах как разказът ми се запечатва в ума на човека. И в крайна сметка подейства. Подейства, защото той можеше да приеме обясненията ми, без да се откаже от изконната си вяра в силата на вуду.

Мадлин потъна в мълчание, явно ѝ беше трудно да осмисли всички следствия от това.

— Какво стана с шамана? — попита Гърни.

— Скоро след като слухът, че е изгубил силата си, се разпространи, в хамака му попадна смъртоносно отровна змия. — Хамънд сви рамене. — Шаманите си създават много врагове. В Африка има твърде много опасности. Твърде много възможности за отмъщение.

— Чувствате ли се виновен за смъртта му?

— Не по-виновен за смъртта му, отколкото за спасението на човека, когото се опитваше да убие.

Докато разсъждаваше над чутото, Гърни си даде сметка за страни от природата на Хамънд, които досега не беше забелязал — решителност, прагматизъм, готовност да изцапа ръцете си в опасна ситуация. Докато се опитваше да измисли как да проучи по-добре тези качества, телефонът му изпиука.

Погледна дисплея. Текстовото съобщение от непознат номер бе кратко, обезпокоително и за момент неразбираемо.

СЕКРЕТНА ТЕХНОЛОГИЯ. СЪВЕТВАМ НЕЗАБАВНО ОТТЕГЛЯНЕ. У.

В следващия момент осъзна, че това е отговор на снимката, която бе изпратил на Уиг от вътрешността на телефона на Мадлин. Тя пак го предупреждаваше: видът на подслушвателното устройство подсказваше, че са замесени хора, с които не трябва да си има работа.

Искаше да говори с нея, даже се изкуши да ѝ се обади, но го спря тайнственият тон на съобщението. Хрумна му все пак, че може да използва получаването на есемеса като естествено прикритие на сканирането за електронни устройства, което беше истинската цел да дойде в бунгалото.

Гърни стана от дивана и си придаде смутено изражение.

— Извинявайте, но изникна нещо. Трябва да свърша малко работа.

Отдалечи се и незабелязано смени истинския си телефон със скенера от джоба си. Бавно отиде в другия край на стаята, като че ли искаше да се уедини. Включи скенера, нагласи настройките и започна да обикаля из помещението, като се взираше в дисплея, сякаш чакаше да се активира лоша интернет връзка.

Джейн стана и отиде да направи нещо в кухнята.

Гърни видя очертанията на стаята на дисплея и веднага след това се появиха три червени точки — три различни предавателни устройства, всяко с различна честота.

В същото време подслушваше разговора на Мадлин с Хамънд.