Джон Вердън - Не заспивай

— Да не би да казваш, че някой от службите за национална сигурност подозира Ричард Хамънд като терорист? Или шпионин? Няма логика!

Хардуик се изсмя мрачно:

— Нищо в мисленето или действията на тези хора няма логика… докато не го погледнеш в светлината на собственото им его. Тогава има перфектна логика.

— Шегуваш се, нали?

— Не ме карай да започвам тази тема. Познавам мнозина от тези надути настървени за власт тъпаци и егоистичните им интриги. Така нареченият Патриотичен закон, Агенцията за вътрешна сигурност и всички корпоративни свине, бозаещи от държавното виме, са нанесли на тази държава по-голяма вреда, отколкото Осама бен Ладен би могъл да сънува. Накратко, Америка се преебава сама, отпред и отзад. Сега играта е в ръцете на шпиони и мошеници — с неограничен достъп до личния ни живот.

Гърни изчака гневът на Хардуик да се уталожи, преди да зададе следващия си въпрос:

— Освен за промяната в йерархията на подчинение на Фентън успя ли да откриеш друго?

Хардуик шумно издуха носа си в мръсната кърпичка, преди да отговори:

— Научих някои дребни подробности, които могат да бъдат полезни. Например, преди да постъпи на служба в щатската полиция, Фентън изкарал три тура в армията. Последният — в разузнаването.

— Това да не се окаже някаква шпионска драма? — смая се Мадлин.

Хардуик сви рамене:

— С всички тия хипнози и контрол на поведението почва да прилича на „Манджурският кандидат“.

— Това е филм — напомни Гърни, — не е истински случай.

— Няма причина да смятаме, че не може да се случи — изтъкна Хардуик, като се наведе още напред. — Обзалагам се, че в разузнавателните служби е пълно с тарикатчета, които постоянно търсят как да постигнат такъв контрол върху съзнанието.

Гърни реши да върне разговора към главната тема:

— Службата на Фентън в разузнаването може да е свързана със смяната на началниците му. Но в момента още не знаем достатъчно, за да си правим изводи. Други открития?

— Това е засега.

— Нещо в гейската връзка?

— Какво например?

— Не знам. Но тя толкова се набива на очи, че няма как да я пренебрегнем — терапията за осъзнаване на хомосексуалността на Хамънд, демонизирането от страна на Боуман Кокс. Бих искал да знам дали в миналото на Уензъл и Балзак има нещо, свързано с хомосексуалност или хомофобия.

— Боби Бекър от Палм Бийч може да даде някаква информация за Уензъл. Нямам пряка връзка с полицията на Тийнек, затова за Балзак ще е по-трудно да научим. Познавам все пак хора, които познават други хора… Но по тази линия ще трябва време. Други въпроси?

— Същите като миналия път. Излезе ли нещо интересно за Норис Ландън? Или за Остин Стекъл — освен че е поправил се крадец, наркоман и мошеник? Имам и един нов въпрос. Ако Пардоза е имал странно обаждане, което го е накарало да отиде в имението „Вълчето езеро“, дали и Уензъл и Балзак не са получили такива?

Хардуик въздъхна:

— По-лесно щяхме да получим отговори, ако можехме да показваме полицейски значки. Авторитетът на закона е много полезен.

Гърни се усмихна, за да скрие нетърпението си:

— Мисля, че се разбрахме, че следващата ти задача ще е да посетиш родителите на Пардоза.

— Да. И да се надяваме, че ще си спомнят писмата на малкия Стиви от летните лагери, включително имената на другите деца, които е срещнал там.

— Ако не те познавах добре, Джак, бих си помислил, че мразиш да ходиш по задачи.

— Майната ти, Шерлок.

След като Хардуик потегли с пълна газ на юг за необещаващата голям успех мисия във Флорал Парк, Гърни и Мадлин поседяха известно време мълчаливо в паркираното субару.

— Добре ли си? — попита той.

— Не.

— Какъв е проблемът?

— Всичко става все по-зловещо и по-сложно.

Един порив на вятъра духна кристалчета суграшица под навеса и те забарабаниха по предното стъкло. Мадлин примигна, сякаш шумът я върна към действителността.

— Хайде да тръгваме към Вълчето езеро, преди времето да се влоши.

Гърни кимна, запали и потегли по Удпекър Роуд към Северната магистрала.

— Маги, сигурна ли си, че не искаш да зарежем всичко?

— Сигурна съм. Но не защото харесвам Хамънд. Точно обратното. Той е разглезен гений с извратена зависимост от грижовната си до вманиаченост сестра. Ако съдим по историята за трупа в багажника, освен това е малко луд. Но не вярвам, че е убиец, контролиращ мислите на жертвите си. И знам, че ако се скрием от проблема, той няма да се реши.