Джон Вердън - Не заспивай

Гърни имаше усещането, че тъмният фокус на срещата бе разказът на Анджела за тайнственото телефонно обаждане — реакцията на Пардоза, вероятната връзка с Хамънд и настояването за запазване на разговора в пълна тайна. Детективът се питаше дали страхът от фатален изход бе породен от конкретна заплаха, направена от обаждащия се, или от заключение, до което Пардоза е стигнал, докато е размишлявал за възможните последствия от обаждането в малките часове. Второто изглеждаше по-вероятно, съдейки по разказа на Анджела.

Имаше и още нещо — елемент, който Гърни не можеше да посочи ясно. Струваше му се, че нещо от казаното от Анджела не се вписва в общата картина. Опита се да проиграе целия им разговор наум, но тази момент му се губеше.

Върна се в хотела и завари жена си и Хардуик в двата противоположни края на дивана във фоайето. Очите на Мадлин бяха затворени, но изправеното положение на главата ѝ подсказваше, че не спи, а размишлява съсредоточено върху нещо. Хардуик говореше тихо по телефона.

Гърни се настани на едно кресло срещу тях, от другата страна на стъклената масичка.

— Появи ли се младата дама? — попита Мадлин, като отвори очи.

— Точно както беше обещала.

— Как ти се стори?

— Странно малко създание. Вманиачена по куклите. Самата тя прилича на кукла. Някакви проблеми, докато ме нямаше?

Тя кимна към Хардуик, който вече приключваше разговора:

— Той ще ти каже.

Хардуик затвори. Чукна по няколко иконки на смартфона, прегледа няколко снимки, направи някакви промени на последната и плъзна телефона по масичката към Гърни.

— Погледни това.

На снимката Гърни разпозна долната част на предницата на автомобила си.

— Това моето субару ли е?

Хардуик кимна:

— Увеличи.

Гърни увеличи снимката и централната ѝ част зае целия дисплей.

— Още — каза Хардуик.

Гърни повтори. Сега на екранчето се виждаше само предният мост и мъжка ръка, навлизаща във видимото поле от единия ъгъл и сочеща с палец малка издатина върху един от болтовете.

— Пак увеличи.

На последната степен на увеличение се виждаха само палецът и изпъкналият предмет. При този мащаб личеше, че нещото е с размер приблизително на наредени една върху друга четири петцентови монети.

Гърни погледна удивено приятеля си. Не знаеше дали да вярва на очите си.

— Вярвай — каза Хардуик.

— Боже мой. — Гърни се вгледа по-внимателно в снимката. — Това е може би една десета от размера на най-малкото проследяващо устройство, което съм виждал.

— Съгласен.

— Там ли го остави?

— Да. Не е необходимо да афишираме, че сме го открили, докато не разберем с кого си имаме работа.

— Устройството на задната броня същото ли е?

— Изобщо не. Точно тук става интересно. Онова на задната броня е съвсем обикновено, каквото можеш да си купиш навсякъде. Дори не заслужава да го снимам. От ония стари боклуци, които се използват в Криминалното бюро. От ония стари боклуци, които всеки може да си поръча за сто долара от интернет. Тъй че какво се случва тук? Някакви идеи, Шерлок?

— Бих искал да изпратим снимката на по-малкото устройство на Уиг.

— Вече го направих.

— Чудесно. Тя е специалист. И новата ѝ позиция също ще е от полза.

— Съгласен. Някакви идеи междувременно?

— Да, но само толкова — идеи. Фактът, че двете устройства са различни, навежда на мисълта, че са поставени от различни субекти.

— Субекти? — хвана се за думата Мадлин, като го изгледа.

— Не знам как иначе да ги нарека на този етап. Може да са две различни полицейски служби, може да са различни отдели в една и съща служба, официални или неофициални разследващи и така нататък. Единственото, което е ясно на този етап, е, че са на много различно технологично ниво.

— Впрочем — каза Хардуик — ще бъдеш ли така добър да ни разкажеш какво си говорихте с гаджето на Пардоза.

През следващите петнайсет минути Гърни ги запозна с подробностите от разговора.

Хардуик веднага се съсредоточи върху обаждането, което е получил Пардоза:

— Изглежда, че то е задействало цялата работа, или поне е задействало Пардоза.

— Трябва да проверим следата „някой, с когото са ходили на лагер“. Родителите му би трябвало да могат да ни кажат в кой ученически лагер е ходил и кога. Дори може да знаят с кои деца е бил приятел. Можеш ли да провериш това?

Хардуик се закашля и се изхрачи в кърпичката си.

— Голяма разправия ще е и вероятно нищо няма да излезе. Но какво друго, по дяволите, да правя със…?