Джон Вердън - Не заспивай

Предметът в кутията приличаше на луксозен нов смартфон.

— Съвременен скенер за бръмбари — обясни Хардуик. — Пълни инструкции на стартовия екран. Паролата ти е „Шерлок“. Нагласяш на „сканиране“ и го оставяш в джоба си. Автоматично картира помещението, в което се намираш. Открива и идентифицира аудио- и видеопроследяващи устройства, джипиес засичащи устройства, записващи устройства, предаватели. Запазва картата, локацията и данните за честотния спектър на всяко устройство. Въпроси?

— Откъде го взе?

— Спомняш ли си онази корава дребна червенокоса техничка от случая „Мелъри“?

— Сержант Робин Уиг?

— Вече лейтенант Уиг. Командва техническата секция на Службата за борба с тероризма. Поддържаме връзка. Споменах ѝ за притесненията си, че ме следят. Тя си пада по такива интриги. Каза, че мога да го ползвам три дни. Неофициален полеви тест.

— Какво възбуди подозренията ти?

— Една странна туристическа брошурка. — Хардуик се огледа, после посочи магазина на бензиностанцията. — Хайде да влезем.

Вътре, освен татуираното момиче с боядисана в зелено къса коса на касата, нямаше никого. Хардуик тръгна към хладилната витрина с напитките.

— Искаш ли нещо?

— Разкажи ми за брошурата.

Хардуик отвори хладилника и взе бутилка изворна вода.

— Брошура в стила на Търговската камара. За Харпърс Глен. Чувал ли си за това място?

— Предлагат полети с балон.

— Да, и други подобни тъпотии. Популярно туристическо място на едно от Пръстовите езера.

— И… получил си рекламна брошура за Харпърс Глен? После?

— Получи се по пощата. Някой беше написал отпред думата „Незабравимо“. И го беше подчертал дебело.

— Какво означава според теб?

— Може да означава куп неприятности. Спомняш ли си как те въвлякох в случая „Хамънд“? Имам предвид, освен че ти помогнах да не хабиш мозъка си за някакво шибано бодливо свинче.

— Трябваше ти подставено лице — за да не разбере Гил Фентън, че си се заел лично да прецакаш разследването му.

— Спомняш ли си защо не искам да разбере?

— Защото има някакъв компромат срещу теб за нещо, което се е случило много отдавна. И ако го ядосаш достатъчно, може да го пусне.

— Въпросното нещо се случи в Харпърс Глен.

В този момент към тях се приближи тийнейджър с развлечени дънки, прекалено голяма червена спортна шапка, кожено яке и лъскави ониксови обеци с дисковидна форма, цъкащ с език някакъв хип-хоп ритъм. Отвори вратата на хладилната витрина до Гърни и взе Четири кутии богата на кофеин напитка, наречена БАМ.

— Да се омитаме — изръмжа Хардуик.

Плати изворната вода на зеленокосото момиче и двамата излязоха.

Навън Хардуик запали цигара и дръпна жадно няколко пъти.

— Предполагам, че брошурата няма как да е съвпадение, а? — попита Гърни.

— Няма причина друг да ми праща такава брошура. Пък и това „незабравимо“ няма начин да е съвпадение. Това е заплаха, мамка му. Фентън знае, че работя за Хамънд. А това означава, че някъде има бръмбар.

— В бунгалото?

— Най-вероятно.

— Добре. Какво да правим?

Хардуик направи гримаса, сякаш имаше киселини.

— Исках да го избегна, но трябва да приемем фактите такива, каквито са. Накратко, няма никакво значение какво знае или не знае Фентън. Няма да се откажа. Ако реши да изиграе картата с Харпърс Глен, негова работа. Но кълна се, ако потъна, ще повлека и този негодник с мен.

Дръпна още веднъж от цигарата.

Гърни сви рамене:

— Изглежда, че Фентън знае, но не е сигурно.

Хардуик се изхрачи на земята и изръмжа:

— Нищо не е сигурно, но това е добро работно предположение.

— Искам да кажа, че ако той не знае и брошурата е дошла по друг начин при теб, не е необходимо да издаваш участието си. Не е като да се е подписал под заплахата. Ако отидеш да го разпитваш, може да отрече, че той я е пратил. Така само ще му направиш удоволствието да знае, че те е засегнал.

— Какво казваш, да не му пъхам средния си пръст в окото?

— На твое място бих устоял на това изкушение. — Гърни потупа по джоба, където бе прибрал засичащото устройство. — Предполагам, че искаш да отида в бунгалото с тази играчка и да проверя подозренията ти?

— Точно така. Може да сканираш и Президентския си апартамент.

Гърни кимна и погледна към субаруто си.

— Може ли да засича джипиес проследяващи устройства?

— Според Уиг може да засече всичко .

— Провери ли твоята кола?

— Да. Чиста е.

— Дали да не проверя и моята сега, преди да се видя с Анджела?