Джон Вердън - Не заспивай

Гърни забеляза лъскаво петно от избила пот върху бръснатата глава на Стекъл.

— Като последен оцелял член на рода Гол този невменяем е ваш шеф — изтъкна.

— Ха! Нямам никакви илюзии относно бъдещето си тук. Никога не съм имал официален договор. Всичко бе въпрос на взаимно доверие между мен и Итън и общи бизнес цели. А какво общо имаме с Пейтън? Нищо. Бих се изненадал дори, ако остана още три месеца, като гледам с каква скорост пропада този тип.

— Казаха ми, че наскоро се е взел в ръце. Поне за кратко.

— Така е, но и преди е имал периоди на вразумяване. И винаги завършват по един и същи начин — става още по-разюздан.

— Искате да кажете, че не само е прекалено луд, за да замисли сложно престъпление, а и едва функционира?

— Правилно сте ме разбрали.

— В такъв случай разговорът ни ще бъде много кратък.

— Няма да се съгласи да говори с вас — изтъкна Стекъл. Раздразнението му се усещаше ясно.

— Надявам се вие да ми помогнете. Професионалната етика не ми позволява да си тръгна, докато не поговоря с него, за да си изградя мнение на какво е способен. Ако това, което казвате за него, е вярно, не би трябвало срещата ни да продължи дълго. Кажете му, че петнайсет-двайсет минути са ми достатъчно.

— Ами ако откаже?

— Може да го убедите да ме приеме, ако му кажете, че ще остана, докато не разговарям с него — че ще го наблюдавам, може да се поинтересувам и от забавленията му.

Стекъл си пое дълбоко дъх и издиша бавно:

— Добре. Както искате. Ще му предам желанието ви.

— Би било супер, ако го видя утре — преди голямата буря да ни засипе.

— Ще се опитам — отговори Стекъл. Усмихна се машинално и излезе.

Мадлин гледаше изпитателно лицето на мъжа си.

— Какво си мислиш? — попита.

— Мисля, че управител на планински хотел е странна длъжност за човек, който мрази планинското време.

Качиха се в апартамента. Гърни имаше чувството, че е попаднал на място, където сигналите от две различни радиостанции се припокриват. Ролите му на детектив и съпруг изпращаха конкуриращи се сигнали и смущенията в ефира ставаха все по-силни. Не можеше да отрече, че със странните факти около него случаят го привличаше. Освен това изпитваше силна необходимост да подкрепя Мадлин, особено сега; но не знаеше как най-добре да ѝ осигури тази подкрепа. Хрумна му, не за първи път, че по-лесно му се удава да води разследване на убийство, отколкото да решава проблемите в брака си. Обхванат от колебание, реши да остави на нея да определи бъдещите му действия.

— Ако искаш да се откажа от тази работа с Хамънд, ще го направя. Можем да тръгнем утре сутринта, да се видим с Хардуик и Анджела в Лейк Джордж, както се уговорихме, после да заминем за Вермонт.

— Ами Пейтън Гол?

— Хардуик може да говори с него — ако реши. Ще оставя той да се оправя. Единственото, което обещах на Джейн, беше да мина през Вълчето езеро за ден-два и да огледам обстановката. Аз огледах.

— И какво видя?

— Нищо, което да не влиза в противоречие с нещо друго.

— Например?

— Имаме заподозрян за престъпление, което дори не е възможно да е извършил. Имаме пропаднал брат на най-богатата от жертвите, който има огромен мотив за убийство, но никой дори не си помисля, че може да го е извършил. Имаме семейна легенда, включваща кошмар с вълци, която звучи като пълна измислица — обаче подобен кошмар е свързан със смъртта на още четирима души през последния месец. Имаме общ работник, когото всички мислят за луд — обаче той изглежда е единственият, който вярва, че във „Вълчето езеро“ има някакво зло.

— Ами Джейн?

— Какво за нея?

— Любящата сестра, търсеща истината, на практика те излъга, когато скри, че Ричард е облагодетелстван от завещанието на Итън — а това е може би най-важният факт в целия казус.

— Права си. И това е още едно доказателство, че целият случай е една голяма плетеница. Повечето факти звучат странно, даже невъзможно.

Мадлин се усмихна дяволито:

— Значи се хвана на въдицата.

Гърни примигна, смаян от хитрия начин, по който тя го отклони от първоначалното му предложение — да се откаже от разследването.

— Хвана се на въдицата — повтори тя. — Няма нищо, което да те привлича повече от странното и невъзможното. Може да си мислиш, че си в състояние да се откажеш, но не си. А дори да беше… аз трябва да остана.

— Защо?

— За да довърша това, заради което дойдох.

В този момент телефонът му иззвъня.

Името на дисплея бе Ребека Холдънфийлд. Гърни погледна Мадлин и тя сви рамене. Той вдигна.