Джон Вердън - Не заспивай

— Тя бе обективно изследване на саморазрушителните душевни състояния, които шаманите създават у жертвите си. Мога да ви дам един екземпляр, но не виждам как ще ви помогне.

— Нека да оставим тази възможност отворена, в случай че се окаже полезна.

— Добре. Нещо друго за момента?

— Само още един въпрос. Итън Гол гей ли беше?

— Какво отношение има това към проблема?

— Някъде във всички подробности около случая е намесен сексуален елемент. Все още не знам дали има пряко отношение.

— Не мога да кажа без допълнителни изследвания. Но Итън беше твърде зает, за да има любовни връзки. Цялата му енергия бе насочена към спасяването на блудните души.

В гласа на Хамънд детективът долови особена нотка, която естествено го наведе към следващия въпрос. Но преди да успее да го зададе, психологът отговори:

— Признавам, че имах интерес към Итън. Но той не се интересуваше от мен. Не по този начин.

Настъпи кратка пауза, която бе прекъсната от Джейн:

— Итън уважаваше Ричард като професионалист. Буквално го боготвореше.

— Като професионалист — подчерта Хамънд.

Гърни спря колата под навеса. Мислите му бяха раздвоени между Хамънд и Мадлин. Прецизният дребен мъж с обезпокоителен интерес към убийствените практики на вуду и очи, светли и хладни като сапфири. Мадлин, застанала сама на пустия черен път и втренчена в развалините на къщата, където е прекарвала коледните ваканции преди повече от три десетилетия.

Искаше да говори с Пейтън Гол, но подозираше, че за да научи полезна информация от него, ще е необходимо да положи малко повече усилия от едно просто нахълтване у дома му. Да измисли най-добрия подход, се очертаваше трудна задача.

Когато влезе в апартамента, почти очакваше Мадлин да е още във ваната, но за негова изненада тя стоеше облечена до прозореца и гледаше езерото. Също толкова изненадващ бе огънят, пламтящ в камината.

Тя го погледна.

— Стекъл идва.

— Да запали огъня?

— Да, и да попита какво искаме за обяд и кога тръгваме за Вермонт.

— Спомена ли конкретен час, когато би искал да си тръгнем?

— Не. Но останах с впечатлението, че предпочита да е по-скоро.

— Какво му каза за обяда?

— Имаше две възможности: студена сьомга или салата с яйца и пушено пиле. Поръчах по едно от двете. Вземи което ти харесва, аз не съм гладна.

— Ще ги донесе в стаята ли?

Сякаш в отговор на въпроса му, на вратата се почука.

Гърни отиде да отвори.

Остин Стекъл стоеше отпред с напрегната усмивка на лицето и поднос със сребърен похлупак в ръце.

— Малко е късно за обяд, но по-добре късно, отколкото никога, нали?

— Благодаря — каза Гърни и посегна за подноса.

— Не, не, оставете на мен. — Стекъл влезе, без да чака покана, пресече стаята и остави подноса на масичката пред камината. — Огънят гори добре, нали?

— Да.

— Жалко, че случихте на такова време. Очаква се още да се влошава. Откъм Канада се задава снежна буря.

Мадлин го погледна разтревожено:

— Кога?

— Трудно е да се каже. Това е проблемът на тези планини. Имат своята красота, дивата си прелест, но също и един недостатък — неизвестността, ако разбирате какво имам предвид.

— Не съм сигурен — призна Гърни.

— Когато става дума за времето, тук, в района на Вълчето езеро, нищо не е сигурно. Знам, че планирате да ходите и на друго място. Очевидно не искате да останете блокирани от снега тук цяла седмица.

За Гърни беше очевидно, че Стекъл иска да ги разкара. И причината вероятно нямаше никаква връзка с времето.

— Имам чувството, че Фентън иска да се махна час по-скоро оттук — отбеляза детективът. — Вие как мислите?

Интересното в реакцията на Стекъл бе, че няколко секунди нямаше никаква реакция. Когато най-сетне заговори, прозвуча почти като признание:

— Не исках да ви казвам, понеже предполагах, че ще си тръгнете днес, най-късно утре. Но предполагам, че трябва да знаете. Детектив Фентън каза, че ако хотелът удължи гостоприемството си към вас в период, когато е затворен за други гости, това би могло да създаде погрешно впечатление.

— Какво погрешно впечатление?

— Че фамилията Гол подкрепя усилията ви за подкопаване на разследването.

— Интересно.

— Каза да внимавам, когато помагам на човек, който може да бъде обвинен за възпрепятстване на правосъдието. Също, че сближаването с вас би могло да навреди на хотела.

От огъня се чу изтропване — една от цепениците се изтърколи настрани от другите. Гърни се приближи до камината, взе един ръжен и започна да пренарежда дървата. Трябваше му време да обмисли хода, който се налагаше да направи.