Джон Вердън - Не заспивай

— Казваше на всички, че е на шестнайсет. Но по-късно чух, че тъкмо е бил навършил петнайсет.

— Кой е бил там, когато се е случило?

— Само момичето.

— Познавахте ли се добре?

— Не много добре.

На лицето ѝ за миг се появи тъжна усмивка, но бързо изчезна.

Историята ѝ остави у него неловко чувство и по пътя към бунгалото той бе разсеян. Изведнъж в мъглата пред автомобила изскочи голямо сиво животно. Гърни натисна спирачките, но звярът скочи в мрака между боровете и изчезна.

В бунгалото го посрещна Джейн. Поздрави го с тревожна усмивка.

— Дейвид? Проблем ли има?

— Може ли да вляза?

— Разбира се.

Тя се дръпна и му махна към антрето.

— Ричард тук ли е?

— Легна да поспи. Мога ли да ви помогна с нещо?

— По-добре да говоря и с двамата.

— Щом мислите, че е важно…

Тя се поколеба, после отиде да извика Ричард.

Върна се след минута и покани Гърни при камината. Самата тя седна на страничната облегалка на съседното кресло и подръпна нервно един кичур коса до ухото си.

— Ричард сега ще дойде. Станало ли е нещо?

— Имам няколко въпроса.

— Какви?

Преди Гърни да отговори, Ричард влезе в стаята и седна в едно кресло. Поздрави с изкуствена професионална усмивка.

Гърни реши да говори по същество:

— Тази сутрин ме посети детектив Фентън. Каза ми нещо, което ме изненада.

— Не бих вярвала на нищо, което каже този човек — намръщи се Джейн.

Гърни се обърна към Хамънд:

— Каза ми, че наследявате огромно състояние.

Това не предизвика реакция.

— Вярно ли е? — настоя Гърни.

— Вярно е.

Може би предусетила логичния въпрос, Джейн се намеси:

— Не ви казах, защото се боях, че ще останете с грешно впечатление.

— По какъв начин?

— Ами, вие сте свикнали да работите с престъпници — хора, които правят ужасни неща за финансова изгода. Страхувах се, че завещанието на Итън ще ви накара да си помислите точно обратното.

— Обратното на какво?

— Беше ме страх, че заради безумните обвинения на Фентън може да си помислите, че под влияние на хипнозата Ричард е накарал Итън да му завещае парите — въпреки че е невъзможно. Идеята беше изцяло на Итън — да убеди Пейтън да се стегне.

— Беше чиста заплаха, за да съм честен — тихо каза Хамънд. — Опит да го изнуди да поправи поведението си. Посланието беше ясно: „Стегни се, иначе няма да получиш нищо.“ Итън беше решен да поправи брат си по всеки възможен начин.

— В действителност парите не бяха предназначени за Ричард — добави Джейн. — Даже когато дойде време за изпълнение на завещанието, той смята да ги откаже.

Гърни погледна Хамънд:

— Двайсет и девет милиона са доста пари за отказване.

— През живота си съм имал достатъчно пари, за да разбирам какво са и какво не са — отговори психологът, без да отмества от него синьозелените си очи. — Когато ги нямаш, си мислиш, че ще донесат в живота ти много по-голяма промяна, отколкото в действителност се случва. Само когато ги притежаваш, можеш да осъзнаеш какво ти отнемат. Баща ми имаше много пари и винаги е бил нещастен.

Гърни се облегна на коженото кресло и се втренчи в студената камина.

— Има ли и други факти, които не сте ми споделили, защото сте се опасявали, че ще остана с грешно впечатление?

— Не — побърза да отрече Джейн. — Няма друго.

— Ами телефонните обаждания до жертвите?

— Имате предвид обажданията, които брат ми уж бил направил в деня, преди да умрат?

— Да.

Тя стисна гневно устни и изсъска:

— Машинация на Фентън.

— Какво искате да кажете?

— Твърди, че е намерил един от предплатените телефони в чекмеджето на нощното шкафче на Ричард. Но Ричард никога не е ползвал това чекмедже и никога не е виждал този телефон.

— Намеквате, че Фентън го е подхвърлил?

— Не излиза ли така?

— Възможно е.

— Сигурно не ви каза, че Ричард се подложи на детектора на лъжата и издържа.

— Не, не спомена за това.

— Разбира се, че няма да спомене! Виждате ли сега каква е тактиката му? Говори само за неща, които злепоставят Ричард, а премълчава тези, които доказват невинността му!

Хамънд имаше вид, сякаш вече е минал през това и му е писнало.

— Някакви други въпроси? — попита.

— Фентън спомена също дисертацията ви за вуду.

— О, боже. Какво каза за нея?

— Посочи я като доказателство за интереса ви към използването на психологически контрол за убиване на хора.

Джейн гневно разпери ръце.

Гърни погледна Хамънд:

— Вярно ли е, че в дисертацията си свързвате вуду проклятията с хипноза?