Джон Вердън - Не заспивай

Гърни кимна. След облекчението, което прогони първоначалната му тревога, бързо го обхвана любопитство. Той се дръпна от вратата.

Фентън влезе предпазливо като типично ченге — огледа се, застана така, че да вижда едновременно спалната ниша и банята. Задържа поглед върху портрета на Уорън Хардинг.

— Много хубаво — изрече със странно кисел тон, подсказващ точно обратното. — Президентският апартамент.

— С какво мога да ви бъда полезен?

— Харесва ли ви пенсионерският живот?

— Откъде знаете, че съм пенсионер?

Фентън се усмихна враждебно:

— Ако някой проявява агресивен интерес към ваше важно разследване, ако се появи на ваша територия и се вижда с основен заподозрян, няма ли да го проучите?

Гърни отговори с контравъпрос:

— За да имате заподозрян, трябва да има конкретно престъпление, нали?

— Сто процента правилно. Конкретно престъпление. Добро определение. Освен това трябва да има средство, мотив и възможност. Точно като по учебник. — Фентън отиде при балконската врата и застана с гръб към Гърни. — Затова съм тук. Някак сте се замесили в тази работа. Затова бихме искали да ви обясним някои факти, от колегиалност, понеже явно не знаете в какво сте се забъркали.

— Звучи обнадеждаващо.

— Фактите са най-добрият начин за изясняване на нещата. От колегиалност.

— Съгласен съм. Но откога главните следователи от Криминалното бюро запознават външни лица с подробности по текущи разследвания от колегиалност?

Фентън се обърна и погледна Гърни изпитателно.

— Вие не сте просто едно външно лице, нали? Имате репутация. Доста впечатляваща при това. Блестяща кариера. Множество успехи. Затова решихме, че заслужавате да бъдете информиран. Ще ви спестим много време и неприятности. — Отново се усмихна хладно.

— Какви неприятности ще ми спестите?

— От онези неприятности, когато застанеш на грешната страна в определена ситуация.

— Откъде знаете на коя страна съм?

— Предположение.

— Въз основа на какво?

Тънките устни на Фентън потрепнаха леко.

— Въз основа на това, което знаем от различни източници. Искам да знаете, че положението е сериозно. И са замесени сериозни хора със сериозни възможности. — Замълча за момент. — Вижте, опитвам се да ви направя услуга. Да сложим картите на масата. Имате ли проблем с това?

— Нямам проблем. Просто ми е любопитно.

Фентън наклони скептично глава, сякаш търсеше правилните думи, за да обясни сложно понятие:

— Любопитството може да бъде проблем, когато нещото, което не знаете, е нещо, което не бива да научавате. — Поколеба се за момент, като стисна зъби. — Ако знаехте дори само половината от истината, нямаше да сте тук. Нямаше да се забърквате в нещо, което не ви влиза в работата. Нямаше да седнете на една маса с Ричард Хамънд. Дори нямаше да припарите в близост до Вълчето езеро.

— Обаче, след като вече съм тук, бихте ли ме запознали с фактите?

— Точно това казвам.

Нежеланието, с което Фентън изрече тези думи обаче, подсказваше някакъв вътрешен конфликт. Може би дългогодишната неохота да изнася информация извън границите на полицейското си подразделение противоречеше на заповедта, която изпълняваше сега.

— Целият съм в слух — каза Гърни. Настани се на едно от кожените кресла до камината и посочи другото. — Заповядайте, седнете.

Фентън се огледа. Видя един обикновен дървен стол и го премести пред Гърни, но не твърде близо. Седна на края като на барстолче и опря ръце на коленете си. Дъвкателните му мускули пак се раздвижиха. Сведе глава и още повече присви очите си, и без това твърде малки за подобното му на каменна плоча лице.

Най-сетне вдигна глава, срещна изпитателния поглед на Гърни и се покашля:

— Мотив, средство и възможност. Това ли искате да чуете?

— Добро начало.

— Хубаво. Мотив. Двайсет и девет милиона долара достатъчно ли ви звучи?

Гърни се намръщи, но не каза нищо.

Фентън се ухили злорадо:

— Това май са пропуснали да ви кажат, а? Малкият Ричард и кака Джейн. Не споменаха ли за завещанието на Итън Гол?

— Разкажете.

— Итън е направил доста просто завещание — продължи Фентън, като се ухили още по-широко. — Особено за човек, притежаващ осемдесет и седем милиона долара, плюс-минус няколко милиона в зависимост от колебанията на фондовия пазар. — Замълча за момент и се вгледа в лицето на Гърни. — Една трета отива за фондация „Нов живот“, една трета за братчето Пейтън и една трета — а именно двайсет и девет милиона долара — за доктор Ричард.