Джон Вердън - Не заспивай

За това значи говореше Стекъл. Ричард беше бенефициентът на завещанието, чието име управителят на имението не искаше да каже.

— Защо Гол е избрал Хамънд за свой наследник? Толкова ли са били близки?

Фентън направи гримаса, средна между озъбване и усмивка:

— Може би по-близки, отколкото подозираме. Но основната причина е била, за да вбеси Пейтън. Братчето е ненавиждало факта, че докторчето е любимец на Итън. Идеята е била да сплашат Пейтън, за да бъде послушен.

— Кога е направена последната версия на завещанието на Итън?

Гърни сви рамене:

— Може би прекалено силен мотив и прекалено спешни действия.

— Какво искате да кажете?

— Изглежда прекалено очевидно и прекалено чисто. Но по-важният въпрос е какви действия твърдите, че са произтекли от този мотив. Ако твърдите, че Хамънд е убил Гол, за да вземе двайсет и деветте милиона, преди да му бъдат отнети, основният въпрос е: как го е извършил?

Фентън го погледна, сякаш устата му се напълни със стомашна киселина.

— Не съм упълномощен да издавам подробности. Само ще кажа, че Хамънд е разработил методи за мотивация, прехвърлящи всички граници на нормалността, медицината и етиката.

— Твърдите, че е убедил Итън Гол да се самоубие?

— Трудно ли е да си го представите?

— Много трудно.

— Неговата проклета „терапия за приемане на различната сексуална ориентация“ също е доста скандална! Помислете. — Очите на Фентън засвяткаха от гняв. — Същият този негодник е измислил така наречена „терапия“, която кара нормални мъже да повярват, че са педерасти!

— Тоест смятате, че ако Хамънд може да убеди един мъж, че е хомосексуален, със същия успех може да го накара да се самоубие? — За Гърни тази логика звучеше абсурдно.

— Научният термин за това, за което говорим, е хипнотично индуциране самоубийство .

— Чий е този термин?

Фентън премигна и потърка устата си с ръка. Явно се колебаеше каква част от информацията да сподели.

— На хората, с които се консултирах. Експерти. Най-добрите в света.

Ако Фентън искаше да назове експертите си, щеше да го направи. Ако не искаше, нямаше смисъл да го пита. Гърни се облегна назад и събра пръсти под брадичката си.

— „Хипнотично индуциране самоубийство“. Интересно. И това може да се постигне с един-единствен хипнотичен сеанс?

— Интензивен тричасов сеанс, последван от заключителен сеанс в последния ден.

— Последния ден?

— Съвсем наскоро. И последният гвоздей в ковчега на доктор Ричард е фактът, че той е знаел, че Итън смята пак да промени завещанието — да даде всичко на малкия си брат. Хипнотизаторчето е виждало как двайсет и девет милиона долара се изплъзват между пръстите му. Не мислите ли, че това е достатъчно силен мотив за спешни действия?

— Денят на самоубийството.

— Къде са се състояли тези заключителни сеанси?

— С господин Гол — тук, във „Вълчето езеро“. С другите трима е станало по телефона.

— И разбира се, имате доказателства, че Хамънд се е обаждал на всяка от жертвите в…

— В деня, когато са си прерязали вените. — Фентън замълча и се вгледа в лицето на Гърни. — Нито един от тези факти не ви беше известен, нали? Нямате ни най-малка представа къде нагазвате. Като слепец в минно поле сте. — Поклати глава. — Случайно имате ли представа на каква тема е дисертацията на доктор Хамънд?

— Кажете ми.

— Заглавието е дълго, но може би си струва да го запомните: „Хипнотични елементи в механизмите на смъртта при вуду. Как шаманите убиват жертвите си“. Доста интересна област на специализация, не мислите ли?

Лицето на Фентън излъчваше триумф като на покерджия с кент флош роял до асо.

— Помислете върху това, Гърни. Този тип е хипнотизирал четирима души. Всичките са сънували един и същи кошмар. Всичките са говорили с него в последния ден от живота си. И всичките са прерязали вените си по абсолютно един и същи начин.

Замълча, след което добави:

— Наистина ли бихте искали да вечеряте в компанията на такъв човек?

Фактът, че някой е писал дисертация за психологическите лостове, използвани при практикуването на вуду, подсказваше най-малкото минал научен интерес. Би могъл да възбуди въображението на съдебните заседатели, но едва ли можеше да се нарече, както се изразяват юристите, релевантен факт.

Завещанието обаче беше друга работа. То осигуряваше първия елемент на троицата мотив — средство — възможност. Завещанието беше важен фактор. Толкова важен, че Гърни трябваше да стигне до основата на въпроса — истинската причина Итън да завещае двайсет и деветте милиона долара на Хамънд, както и защо нито Джейн, нито Ричард сметнаха за необходимо да му кажат за това. Трябваше да го изясни, преди да се занимае с каквото и да било друго.