Джон Вердън - Не заспивай

С навлизането в планината вълнението от срещата с Ребека отстъпи място на едно неопределено глождещо чувство, което той отчасти отдаде на облачността, постепенно завладяваща небесната синева, предвещавайки нова снежна буря.

Когато пристигна в хотела, Остин Стекъл пак говореше по телефона на рецепцията. Този път прекъсна разговора си по-тихо.

— Радвам се да ви видя пак. Излезе предупреждение за наближаваща буря. Знаете ли къде отиде госпожа Гърни?

— Моля?

— Жена ви — взе един от джиповете, които предоставяме на гостите си. Каза, че иска да разгледа местните забележителности.

— Забележителности?

— Да. Много хора го правят. Разходки в планината. Тръгна малко след вас.

— Спомена ли конкретно място? Пита ли ви да я ориентирате?

— Не. Нищо такова.

Гърни погледна часовника си.

— Каза ли кога ще се върне?

Стекъл поклати глава:

— Не каза почти нищо. Точно затова ви попитах.

— Джипът има ли джипиес?

— Разбира се. Значи няма нищо притеснително, нали?

— Няма.

Всъщност Гърни се сещаше за всякакви притеснителни неща. Но положи усилие да съсредоточи вниманието си върху нещо, което би могъл да прави . Като гледаше Стекъл, застанал пред него, му хрумна една възможност.

— Ако имате няколко минути, бих искал да продължим разговора, който започнахме тази сутрин.

Стекъл се огледа бързо.

— Добре.

Седнаха на същите столове в офиса на Стекъл от двете страни на грубото чамово бюро.

— Е, какво искате да знаете?

Гърни се усмихна:

— Има нещо, което не ми е ясно. Относно отношенията тук.

— Какви отношения?

— За начало, отношенията между Итън и Пейтън. Казаха ми, че между тях имало проблеми. Бихте ли ми обяснили какви по-точно?

Стекъл се обърна назад и замислено се почеса по главата.

— Проблеми, каквито може да очаквате, че ще възникнат между един преуспял човек и един безотговорен наркоман.

— Да разбирам ли, че Итън не одобряваше начина на живот на Пейтън?

— Разбира се, че не го одобряваше. Дори заплашваше да го лиши от наследство. Сурова възпитателна мярка.

— Итън ли контролираше фамилните финанси?

— По принцип, да. Итън имаше контрол над парите. Родителите им винаги са гледали на него като на по-отговорния от двамата, затова му бяха приписали основната част от състоянието с условието, че ще прави всичко за благото на Пейтън.

Преди известно време той реши, че най-доброто за Пейтън би било, ако използва заплахата за лишаване от наследство, за да овладее вредните му навици.

— Имаше ли намерение да изпълни заканата?

— Мисля, че да. Първата стъпка бе да покаже на Пейтън какво би могло да се случи. Според първоначалното завещание на Итън фондацията „Нов живот“ трябваше да получи една трета от имението, а Пейтън — две трети. После Итън го промени така, че Пейтън да получи само една трета. Каза му, че ако остане чист от наркотици деветдесет дни, пак ще върне старото завещание.

— Какво направи Пейтън?

— Престана да се дрогира за шейсет — шейсет и един дни.

— И после пак започна?

— Не. После Итън се самоуби, или както искате го наречете.

— Докато Пейтън беше още чист?

— Да. В крайна сметка Пейтън пак почна да взема наркотици, но това стана няколко дни след като Итън… след като почина.

— Значи въпреки че Пейтън е издържал да не се дрогира, Итън не е доживял, за да върне завещанието в първоначалния му вид в полза на брат си?

— Животът е несправедлив, нали?

— И кой трябва да получи оставащата третина? Фондацията?

— Не мисля, че имам право да ви казвам това.

— Защо?

— Ще кажа само, че предпочитам да не издавам тази информация. Би могла да се изтълкува погрешно. Не искам аз да ставам причината за такова грешно впечатление, нали разбирате?

— Но все пак сте запознат със съдържанието на промененото завещание?

— Фамилията Гол е разчитала и продължава да разчита на мен в много отношения. Благодарение на това доверие знам доста неща. Само това мога да ви кажа.

Гърни реши, че е по-добре да не се задълбава повече в тази тема. Имаше други начини да получи информацията. Междувременно имаше други въпроси.

— Уензъл, Балзак и Пардоза — доколко добре си ги спомняте.

— В какъв смисъл?

— Когато чуете името на всеки от тях, какво е първото, за което се сещате?

— Лице. Глас. Дрехи. Такива неща. Какво по-точно ви интересува?

— Някой от тримата беше ли идвал и друг път в хотела?

— Не.

— Сигурен ли сте?

— Това ми е работата.