Джон Вердън - Не заспивай

Въздухът беше свеж и имаше невероятна видимост. Повърхността на езерото бе покрита с гладък като стъкло слой лед, в който се отразяваше Гробищният хребет.

Докато Гърни изкарваше колата към крайбрежния път, телефонът му иззвъня. Той видя името на Джак Хардуик и вдигна.

— Ало, Шерлок, как е животът в баровското имение?

— Има някои интересни елементи.

— Къде си, по дяволите?

— На път за Платсбърг за среща с Холдънфийлд. Тя прояви интерес към случая.

Хардуик се изсмя дрезгаво:

— Интересът на Сладката Беки е главно към теб, жребецо. Къде иска да се срещнете?

— Нали ти казах, в Платсбърг.

— Това е името на града, но не него имах предвид.

— Джак — сряза го Гърни, — след малко излизам от обхвата на частния ретранслатор на хотела. Спести ми глупостите си и ми кажи за какво се обаждаш?

— Добре, може би открих Анджела Кастро, изчезналата приятелка на трупа от Флорал Парк. Има брат, който е женен и живее в Статън Айлънд. Телефонирах на номера му. Обади се млад, плах женски глас. Казах ѝ, че провеждам социологическо проучване от фирма за бяла техника относно употребата на домакински уреди. Отговори, че не може да ми каже нищо, защото къщата не била нейна, и да се обадя по-късно. Мисля да я посетя. Нещо ми подсказва, че е Анджела. Ако се окаже така, има ли нещо по-конкретно, което искаш да я питам?

— Освен логичните въпроси за смъртта на Стивън Пардоза — какво е видяла, какво е чула, какво мисли, защо се скри — искам да знам как се е държал преди и след екскурзията си до Вълчето езеро: настроения, коментари, кошмари. Защо е дошъл чак тук да се лекува от навика да пуши? И откъде е научил за Ричард Хамънд?

— Това ли е?

— И какво е било отношението на Пардоза към хомосексуалистите.

— Защо?

— Опитвам се да налучквам. Преди години Хамънд е работил в тази област. По онова време е имало някои спорове относно подхода му. И онзи свещеник, Боуман Кокс, е вманиачен на тази тема. Твърди, че Хамънд стои в основата на самоубийството на Кристъфър Уензъл. Като стана дума, бих искал да разбера дали самият Уензъл е изразявал мнение по темата. Може би това го е завело при Кокс, а после е решил да разкаже за кошмара си точно на него. Знам, че е доста отвлечена теория, но трябва да започнем отнякъде.

— Ще проверя.

— Имаш ли още нещо за мен?

— Малко информация за Остин Стекъл. Той е поправил се престъпник и преди се е подвизавал с името Алфонс Волк.

— Да, той ми каза. Бивш измамник, когото програмата на Итън като с магия е превърнала във финансов съветник на фамилията Гол и управител на хотела.

— Спомена ли за опита си като наркопласьор?

— Стекъл… или Волк е бил наркопласьор?

— Продавал е кокаин и други лайна на богаташи. Един клиент, имащ фирма за търговия с ценни книжа със съмнителна репутация, харесал стила му. Наел го да пласира фалшиви акции, както пласирал белия прах. Оказва се, че Волк имал талант за това. Натрупал повече пари от фалшиви ценни книжа, отколкото от кока. Обаче не му стигало. Тогава почнали злоупотребите — работник мошеник да краде от работодателя си мошеник. Федералните, които внимателно следели фирмата, натиснали друг мошеник да свидетелства срещу него. Закопчали Волк, тикнали го зад решетките, после подал молба за предсрочно освобождаване. Влязъл във фондация „Нов живот“. Там Волк магически се превръща в Остин Стекъл, останалото е история. Е, каква е преценката ти за него?

— Не съм много сигурен. Труден характер е и не го крие. Трябва да поприказвам още с него, може би да го попитам защо премълча за разпространението на наркотици, когато ми разказваше за себе си. — Гърни погледна телефона си. — Мисля, че след малко ще изляза от обхват, затова нека да ти кажа още няколко въпроса, които искам да изясниш.

— Хайде, затрупай ме с работа, шефе. Нали живея, за да служа.

— Има две неща, които живо ме интересуват. Тези трима типове, които са дошли при Хамънд, за да се отърват от тютюнопушенето — успели ли са? През седмицата — седмица и нещо, след като са се прибрали у дома и преди да си прережат вените, пушили ли са, или не?

— Предлагаш да обиколя Джърси, Куинс и Флорида, за да търся свидетели, които са проверявали пепелниците на жертвите?

— Нали успя да намериш Анджела. Имам безкрайна вяра в способностите ти.

— О, това страшно улеснява задачата ми.

— Като стана дума за Анджела, може би трябва да обмислим добре нещата, преди да ѝ направиш изненадващо посещение. Ако наистина си я намерил, не трябва да я изплашим. Може пак да избяга и никога повече да не я видим, а тя е най-близкото до очевидец, с което разполагаме.