Джон Вердън - Не заспивай

— Изглежда, че сте нещо повече от обикновен счетоводител на хотела.

— Да, така се получи. Минаха години. Нещата се промениха. Итън видя, че може да използва уменията ми да боравя с числа и за много други неща. Така станах главен управител на хотел „Вълчето езеро“ и финансов съветник на семейство Гол. Доста удивителна кариера за един дребен крадец, не мислите ли?

— Впечатляващо.

— Така е. Затова как, по дяволите, мога да критикувам амбицията на Итън и вярата му в хората? Да, понякога това означава, че някой откачен като Барлоу Тар ще може да се мотае колкото си иска тук, докато изобщо не е трябвало да го допускат, но също означава, че един дребен крадец може да бъде измъкнат от калта и да му бъде поверено да управлява не само хотел с нощувки по хиляда долара, а и цялото фамилно състояние на Гол. Звучи като приказка.

— След като Итън го няма, какво ви пречи да изгоните Тар?

— И аз си задавам същия въпрос. Може би суеверие.

— Какво суеверие?

— Вижте, единствената причина да съм тук е, че Итън реши да ме вземе и да ме задържи. Тар е тук по същата причина.

Може би се боя, че ако го изгоня, някой ще изгони мен. Карма и такива глупости. Иначе от практична гледна точка няма никаква логика. А аз съм практичен човек. Затова си мисля, че съвсем скоро Лудия Барлоу може да изхвърчи.

— Като стана дума за това, предполагам, че решението да продължите договора на Ричард Хамънд за още две години е ваше.

— Така диктува справедливостта, не мислите ли?

— Значи се опитвате да бъдете непредубеден към него?

— Невинен до доказване на противното, нали?

— При цялата отрицателна медийна кампания?

— Голяма гадост, но понякога човек трябва да изтърпи и такива неща, не мислите ли?

— Въпреки лошата реклама решихте да подкрепите Хамънд заради юридическата презумпция за невинност и справедливостта?

Стекъл сви рамене:

— Също от уважение към Итън. Той се беше съгласил да продължи договора на Хамънд, преди да се изсипе тази помия. Реших да уважа решението му. Може би го правя пак от суеверие, но това е положението. Кого мога да уважавам, ако не Итън?

— От една страна, имате презумпция за невинност и устно обещание. От друга, е възможно Хамънд да има пръст в смъртта на Гол и другите трима гости на хотела. Ако го осъдят, рискът за вас е голям.

Стекъл пак присви очи:

— За какво да го осъдят?

— За някакво престъпление, свързано с четирите смъртни случая.

— Не използвахте думата „самоубийство“. Има ли причина за това?

Гърни се усмихна:

— Тази теория не ми изглежда логична. А на вас?

Стекъл не отговори. Облегна се назад и разтърка челото си, сякаш от тези мисли го болеше глава. Гърни продължи:

— Предвид големия риск и това, че сте практичен човек, си помислих, че може би има друга причина да задържите Хамънд. Прав ли съм?

Стекъл го погледна изпитателно и на лицето му бавно се изписа мрачна усмивка.

— Искате да чуете практична причина, така ли? Добре. Много е просто. Ако изгоним Хамънд сега… да, би излязло, сякаш изхвърляме боклук зад борда, бихме показали на медиите, че сме на страната на добрите. Обаче замислете се за другите последствия. Какво послание ще изпратим така на хората, които са идвали през последните две години, за да бъдат лекувани от този човек? Ако го изгоним сега, посланието към всичките тези гости ще бъде, че всички гадости, които се изливат в медиите, са верни и те са били оставени на произвола на един изверг. Повярвайте ми, това не е нещо, което бихте искали да си помислят платежоспособните ви клиенти. А някои от нашите са много богати хора. Ако задържим Хамънд тук, посланието е, че имаме доверие в него и медийните истории са пълни глупости. Това достатъчно практично ли ви звучи?

— Това обяснява до известна степен решението ви.

Стекъл явно се успокои и се настани по-удобно на стола.

— Може би звучи цинично. Но какво мога да кажа? Трябва да защитавам интересите на фамилията Гол. Итън ми повери тази задача. А аз всичко дължа на този човек.

Гърни имаше още въпроси към Остин Стекъл — въпроси за Итън и Пейтън, за фондацията „Нов живот“ на Гол, за тримата гости, които се бяха простили с живота.

Ако продължеше сега обаче, щеше да пропусне срещата с Ребека — а нейните познания за Хамънд, хипнозата и сънищата можеха да му бъдат много полезни.

Решението бе да се разбере с Остин да поговорят пак след завръщането му от Платсбърг.

Гърни благодари на управителя за отделеното време и търпението и бързо излезе при колата.