Джон Вердън - Не заспивай

— Добре, какво друго можем да направим?

— Изчакай малко. Дай ѝ въздух. Нека да си помисли, че е овладяла положението.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Можеш да пуснеш в кутията на брат ѝ писмо, адресирано до нея. Обясни ѝ кои сме и че имаме клиент, който не вярва в официалната теория за самоубийствата, че ще бъде много полезно, ако ни помогне да открием истината — и така осигури собствената си безопасност — ако се съгласи да се срещнем или само да поговорим, както ѝ е най-удобно. Напиши телефонните ни номера, мобилни и стационарни, имейлите ни и домашните адреси. Последното е много важно. Домашният адрес означава не само че може да ни намери когато поиска, а и ни прави уязвими. Изрично подчертай, че само от нея зависи как и кога ще се свърже с нас и какво ще ни каже.

Хардуик замълча за момент.

— Звучи малко прекалено — каза след няколко секунди. — Всички тези номера и адреси.

— Това е тактика. Даваш на някого цял куп отворени врати, за да си помисли, че прави реален избор. А всъщност не осъзнава, че всички врати водят към една и съща стая.

— Или към една и съща помийна яма.

— И така може да се каже.

Последва нова пауза, но накрая Хардуик изръмжа примирено:

— Добре, ще направя както искаш. Но запомни, че ако нещата се прецакат, ще ти пикая на фасона. Други задачи?

— Много ми е любопитно да разбера кой от началството е одобрил медийната стратегия на Фентън. Трябва да е някой доста нависоко. Тази стъпка е толкова далеч от закостенялата система, в която живеят тези типове, че Фентън има нужда някой да му пази задника. Рано или късно искам да разбера защо са му дали зелена светлина, но за начало ще се радвам да узная кой. Искам освен това да проучиш всичко за един тип на име Норис Ландън. Един вид провинциален аристократ. Ходи на лов за яребици и така нататък. През последните две години е чест посетител на „Вълчето езеро“.

— Като Хамънд.

— Именно. Ще е хубаво да разберем дали двамата имат някаква връзка… И още един въпрос, ако случайно ти остане време. Големият — какво може да спечели Хамънд, ако наистина е предизвикал смъртта на тези четирима души?

Хардуик замълча за дълго време и Гърни си помисли, че може връзката да е прекъснала.

— Джак?

— Мисля си какво би могъл да спечели.

— И?

— Ами… ако някой мръсник е в състояние да направи това… да измисли и внуши в нечия глава смъртоносен кошмар… може да го направи… просто за да докаже, че може.

— Заради чувството за могъщество?

— Да. Заради чувството за абсолютно божествено могъщество.

Когато Гърни стигна щатското шосе, криволичещо през планината към Платсбърг, слънцето се показа над хоризонта и цветът на небето премина от розово-сивкаво в ясносиньо.

Той се опитваше да подреди в главата си различните въпроси по случая в реда, по който считаше, че трябва да бъдат проучени и изяснени. Толкова се вглъби в този мисловен процес, че едва не пропусна табелата за „Колд Брук Ин“ четирийсет минути по-късно, когато мина покрай нея.

На рецепцията седеше пълничка жена с гостоприемна усмивка на едновремешна ханджийка. Тя го насочи към столовата на хотела, като грациозно махна с ръка по посока на един сводест вход от една страна на фоайето.

— Днес има кифли с касис и сметана — каза шепнешком, сякаш доверяваше някаква ценна информация.

Ребека седеше до един прозорец с изглед към езерото Шамплейн. До чашата ѝ с кафе бе поставен лаптоп и тя пишеше бързо на него. Кестенявата ѝ коса издаваше онзи вид небрежна красота, идваща с добрите гени и добрия вкус. Добрите гени освен това ѝ бяха дали остър, аналитичен ум — качество с опасно привличане за Гърни.

Тя затвори лаптопа и се усмихна делово. Устните ѝ изглеждаха подчертани съвсем леко с червило, но от предишни наблюдения Гърни знаеше, че Ребека никога не слага грим.

— Точно навреме — отбеляза тя с леко пресипнал глас.

Той кимна към компютъра:

— Прекъсвам ли нещо?

— Нищо важно. Само нахвърлям една унищожителна рецензия на статия за значението на чувството за вина като тактика за оцеляване. Самата структура на изследването е грешна, изводите са слаби, а тълкуването — смешно. — В очите ѝ проблесна конкурентна искра, която я правеше такова страховито присъствие в професионалното поле. — Значи работиш върху този невероятен случай. Всичко, което ми разказа досега, е пълна лудост. Седни и ми разкажи повече.

Той седна срещу нея. Заразителната ѝ енергичност го караше да се чувства, сякаш е изпил три кафета.