Джон Вердън - Не заспивай

После изведнъж заглъхна във вятъра.

По пътя Гърни пак си спомни враждебния коментар на Мадлин във връзка с наблюденията на Хамънд. Изпитваше известно раздразнение от това, че тя смути разговора му с психолога. Наистина, подходът ѝ доведе до някои полезни отговори. Но можеше да няма такъв успех. Можеше да го предизвика да замълчи до края на вечерта.

— Държа се доста агресивно — отбеляза сега Гърни.

— Така ли?

— Малко оставаше да наречеш Хамънд лъжец.

— Малко ли? Значи не съм се изразила достатъчно ясно.

— Мислиш, че лъже?

— Убедена съм, колкото ти си убеден, че казва истината.

— Какво искаш да кажеш?

— Можел да чете мислите на другите като на рентген? Обаче в замяна на това бил напълно сляп за собствените си мотиви? Колко удобно! Какъв идеален начин да отклонява всички въпроси за решенията му. Въпрос: „Ричард, защо направи това?“ Отговор: „О, боже, не знам. Аз съм гений, но нямам представа защо правя това, което правя.“ Не разбираш ли, че те прави на глупак?

— Как?

— Като нахвърли всички тия „възможни“ причини да не наеме адвокат, за да те убеди, че няма представа коя от тях е истинската.

— Не ме е убедил в нищо. Казах ти, че съм отворен за всякакви теории.

— Като си толкова отворен, помисли ли за най-вероятната теория?

— Коя?

— Че ако се поразрови в случая, някой умен адвокат би могъл да открие неща, които Хамънд не иска да излизат наяве. Може би тези смъртни случаи са само върхът на айсберга.

— За бога, Мади, всичко е възможно. Но пак не виждам как ме прави на глупак.

— Защо заставаш на негова страна?

— Как заставам на негова страна?

— Каквото и да кажа, ти го защитаваш. Вярваш на всичко, което казва.

— Не вярвам на всичко. Аз съм детектив, а не наивник.

— Защо тогава смесваш находчивост с истинска интуиция?

Гърни замълча. Имаше чувството, че неприязънта на Мадлин към Хамънд произтича от някаква нейна вътрешна уязвимост, а не от трезва преценка на фактите.

Дали пък не беше права? Нима тя виждаше нещо, което той пропускаше? Навярно прехвалената му обективност не бе никаква обективност?

Прибраха се мълчаливо в апартамента. Мадлин отиде в банята и пусна водата във ваната.

Той влезе след нея.

— Не се ли къпа преди малко? Преди около три часа?

— Да не би да има ограничение колко пъти мога да се къпя?

— Мади, какво, по дяволите, става? Напрегната си от момента, в който се съгласих да дойда тук. Не трябва ли да поговорим за това, което те тревожи.

— Извинявай. Просто в момента… не ми е много добре.

Тя затвори вратата.

Всичко това бе ново и обезпокоително за Гърни. Мадлин да пази тайни. Мадлин да се крие зад затворена врата. Той седна на дивана. Няколко минути му трябваха, за да забележи, че огънят е изгаснал. Само няколко въгленчета искряха слабо в пепелта. Първата му мисъл беше отново да запали камината, да стопли малко стаята. Но после реши да си ляга. Денят бе напрегнат и утре се очертаваше да е същото.

Като се замисли за следващия ден, си спомни, че прехвърли обаждането на Холдънфийлд на гласовата си поща. Взе телефона и изслуша съобщението.

— Здравей, Дейвид, Ребека се обажда. Изникнаха ми ангажименти и утре ще съм доста заета. Но имам предложение. Закуска. Няма нужда да ми се обаждаш, защото така или иначе ще бъда в столовата на „Колд Брук Ин“ утре в осем. Ела, ако можеш. Може и по-рано, ако ти е по-удобно. Ставам в пет и ще работя в стаята си върху една статия, с която закъснявам. Става ли? Много ще ми е интересно да чуя повече за случая „Хамънд“. Карай внимателно. До скоро, надявам се.

От практическа гледна точка срещата, макар и в такъв необичаен час, беше възможна. Гърни си спомни предишното ѝ съобщение, в което тя казваше, че от Вълчето езеро до Платсбърг са само 115 километра. Би трябвало да му отнеме не повече от час, дори при лошо време, плюс още час с Ребека. Значи общо три часа максимум. Ако тръгнеше в седем, щеше да се върне най-късно до десет. Гърни затвори очи и почна да съставя мислен списък на въпросите, които можеше да зададе на Ребека относно хипнозата, противоречивата репутация на Хамънд и съня на Уензъл.

Умората го надви и той за няколко минути заспа.

Както винаги се случваше, когато задремеше седнал, физическото неудобство най-сетне го накара да се размърда и пробуди тревогите, които временно бе успял да приспи. Той отвори очи, погледна часа на телефона си и установи, че е спал близо час. Тъкмо мислеше да иде да провери дали Мадлин още кисне във ваната, когато я видя застанала на прозореца. Бе облякла един от плюшените халати на хотела.