Джон Вердън - Не заспивай

Така много престъпления се лепват на хора е ниска интелигентност.

Защо, по дяволите, Фентън използваше този подход към един блестящ психолог?

В какво умопомрачение му бе дошла тази идея?

Докато седяха около камината и пийваха кафе, Гърни използва възможността да зададе един много основен въпрос:

— Ричард, по всяка вероятност познанията ми за хипнозата са твърде оскъдни. Бихте ли ми дали някакво просто определение?

Хамънд остави чашата си с кафе на страничната облегалка на креслото и обясни:

— Една кратка история ще изясни нещата по-успешно, отколкото някое сухо определение. Когато бях гимназист в Мил Вали, играех бейзбол. Не бях много добър, едва ме търпяха в отбора. Неочаквано един ден се случи да удрям с батата пет пъти и отбелязах пет хоумръна. Дотогава не бях отбелязвал хоумрън. Най-удивителното беше чувството. Лекотата , с която го постигнах. Дори не замахвах силно с бухалката. Не се стараех да се концентрирам. Не се опитвах да отбележа хоумрън. Не полагах усилие за нищо. Бях абсолютно отпуснат. Като че ли бухалката сама намираше топката и я улучваше под идеалния ъгъл. Пет пъти подред.

— И връзката с хипнозата е…?

— Постигането на определена цел зависи не толкова от преодоляването на външни препятствия, колкото от премахването на субективни пречки — заблуди, емоционална парализа. Хипнотерапията, както я практикувам, има за цел да се изчисти вътрешният път.

— Как? — Тази единствена, остро изречена дума дойде от Мадлин, която до този момент не беше казала почти нищо.

— Като разкривам спънките. Помагам ви да се освободите от тях и да вървите към онова, което желаете, без да ви пречат чувство за вина, объркване и задръжки.

— Не е ли твърде преувеличено?

— Не бих казал. Хората често затъват в собствените си вътрешни тресавища.

— Мислех, че основното в хипнозата е концентрацията.

— Концентрацията е крайната цел, но да се стараеш да се концентрираш, е възможно най-лошият начин да го постигнеш. То е все едно да се опитваш да левитираш, като се дърпаш за глезените. Или да преследваш щастието. Не можеш да го хванеш, ако го гониш.

По изражението ѝ личеше, че не е много убедена. Гърни продължи:

— Какви вътрешни спънки трябва да премахнете при хората, които се опитват да откажат пушенето?

Хамънд остана загледан в Мадлин още няколко секунди, преди да се обърне към мъжа ѝ и да отговори:

— Две големи спънки: спомените за тревоги, които пушенето е облекчило, и погрешна преценка за риска.

— Първото ми е ясно. Обяснете ми второто.

— Разумният човек обикновено избягва дейности, чиято цена надвишава удоволствието, което получава от тях. Страдащият от пристрастяване избягва дейности, чиято цена трябва да се плати, преди да е изпитал удоволствието. За трезво функциониращия ум решаваща роля играе крайният баланс . Преценяват се както непосредствените, така и бъдещите последствия. За ума, замъглен от зависимост, водещият фактор е последователността . Само непосредствените последствия се възприемат като реални, а бъдещите — като нещо въображаемо.

— И вие внасяте яснота по този въпрос?

— Аз не внасям нищо. Аз само помагам на човека да осъзнае онова, което подсъзнателно разбира. И да се фокусира върху онова, което наистина иска.

— Убеден сте, че имате достатъчно добра интуиция, за да разберете истинските желания на хората?

— Да.

— Всичките ли четири жертви искаха да откажат пушенето?

За първи път очите на Хамънд потрепнаха и в изражението му пролича смущение.

— Желанието бе силно при Итън, умерено при Уензъл, а при Балзак и Пардоза — слабо или почти не присъстваше.

— Защо решихте да правите терапия на такива хора?

— Истината за естеството и дълбочината на нечие желание ми се изяснява едва по време на сеанса. В началото всичките твърдяха, че много искат да спрат пушенето.

Гърни го погледна объркано и Хамънд обясни:

— Пациентите често идват по чуждо настояване. Реалното им желание е да се отърват от нечие натякване, като се съгласят на сеанс. Освен това някои си мислят, че хипнозата ще породи у тях желание да спрат, въпреки че самите те го нямат. Пардоза беше най-лошият случай. Тревожен, разконцентриран, без никаква мотивация. Очевидно го правеше по нечие чуждо настояване, но не го признаваше.

— Ами желанията им?

— В смисъл?

— Интуицията ви да усещате истинските желания на хората наведе ли ви на някакви изводи?