Джон Вердън - Не заспивай

Гърни смени темата:

— Доколкото разбирам, Итън Гол е бил забележителна личност.

— Определено — потвърди Ричард. — Необикновен човек: динамичен, щедър, състрадателен. Негова беше идеята да дойда да работя тук.

— След като е мъртъв, ще се върнете ли в Калифорния? — поинтересува се Мадлин.

— Двугодишният ми договор изтече миналия месец, но малко преди това Итън ми предложи да го удължим с още една година и аз приех. — Хамънд замълча за момент, сякаш се колебаеше каква част от информацията да сподели. — Итън почина, преди да подпишем, но Остин знае за плановете му и ме увери, че ще спази условията.

Гърни видя повод за един въпрос, който отдавна искаше да зададе:

— Доколкото разбирам, Остин Стекъл въпреки миналото си се ползва с пълно доверие тук. Така ли е?

— Остин има трески за дялане, но не мога да се оплача.

— За какво е осъждан?

— Предпочитам да зададете този въпрос на него. Но нека аз да ви попитам нещо. Защо сте казали на Джейн, че предпочитате да не се замесвате с моя случай?

Гърни реши да се придържа максимално близко до истината:

— Джейн ми каза, че отказвате да наемете професионалист, за да ви помогне, но ме помоли да помогна за изясняване на фактите и какво стои зад тези самоубийства. Тя със сигурност има право да търси истината за собствено успокоение. Но честно казано, на мен не ми се стори уместно да се намесвам.

— Защо?

— Защото вие сте ключът за всичко. Вие сте в основата на всичко, което се случва. Може ролята ви да не е такава, каквато твърди Гилбърт Фентън. Но по някакъв начин вие сте в центъра на събитията. Би било глупаво да се опитвам да правя каквото и да било без вашето съдействие.

Джейн се ококори тревожно. Явно не беше очаквала такъв прям подход.

Настъпи тишина. Ричард седеше замислено, сякаш си представяше различни мрачни сценарии.

Гърни реши да рискува:

— Спомнете си, Ричард, в крайна сметка… в багажника нямаше труп.

Дори да се стъписа от факта, че Гърни знае за случката, Хамънд добре прикри изненадата си. Реагира със забавяне от няколко секунди, като просто кимна.

Споменаването на случката с багажника предизвика промяна в поведението на Хамънд. Напрегнатата до този момент атмосфера изведнъж се успокои.

По предложение на Джейн компанията се премести от масата на няколко подредени в полукръг кресла пред камината. Искрящите въглени действаха като успокоителна фокусираща точка, внасяща комфорт и непринуденост в разговора. Джейн сервира кафе и по парче от десерта с черни боровинки.

Непринуденото настроение обаче бе крехко.

Гърни усети ново напрежение, когато привършваха кафето и Хамънд го попита дали е чел изявлението му пред медиите.

— Да, четох го.

— В такъв случай знаете, че бях пределно ясен за определени неща.

— Да.

— Казах, че няма да наемам никакви защитници или други представители.

— Така беше.

— Не съм имал предвид, че аз самият няма да използвам услугите на адвокати, но сестра ми може да наеме. Не съм такъв мошеник. Бях искрен в изявлението си.

— Не се съмнявам в това.

— Сега обаче искате от мен да преобърна позицията си и да се съглася да работите за сестра ми.

— Ако се съгласите да поема случая, това не преобръща нищо. Нямам никакво намерение да бъда ваш защитник или представител — каза Гърни.

Хамънд го погледна изненадано, Джейн — разтревожено.

— Единствената цел, с която ще участвам в това разследване (ако изобщо реша да се включа), ще бъде да изясня как и защо са умрели всичките тези хора.

— А не да докажете невинността ми?

— Само ако истината я докаже. Моята работа е само да изясня фактите. Аз съм детектив, а не адвокат. Ако се ангажирам със случая, няма да представлявам вас или сестра ви. Ще съм представител на Итън Гол, Кристъфър Уензъл, Лио Балзак и Стивън Пардоза. Разкриването на истината за смъртта им ще бъде услуга за тях. Ако истината говори във ваша полза, не е проблем. Но ще защитавам техните интереси, а не вашия.

През цялото време, докато той говореше, Джейн изглеждаше като изпаднала в паника.

Единствената реакция на Ричард бе лека тъжна усмивка при споменаването на Итън Гол. Той остана продължително втренчен в Гърни. После попита:

— Какво искате от мен?

— Да споделите всички мисли или подозрения, които имате относно четирите смъртни случая. Всичко, което би могло да ми подскаже някаква логика в казус, в който не виждам никаква логика.

— Гилбърт Фентън вижда много добра логика.