Джон Вердън - Не заспивай

Ландън пак замълча, намеквайки за възможните последствия.

— Итан имаше ли такъв обичай да наема… хора с проблеми?

— Със сигурност. Това беше най-голямото му достойнство и най-големият му недостатък.

Гърни се замисли за момент над тази особеност. После леко смени темата:

— Какво знаете за фондация „Нов живот“ на Гол?

— Само това, че изглежда точно типът организация, каквато би създал Итън. Той беше сложен характер. Целеустремен, упорит, властен. Човек с желязна воля. Имаше абсолютна вяра, че неговият начин е най-правилният. Бизнесмен като булдозер. Съвсем сам е възродил това място, превърнал го е в това, което е сега. При това е бил едва на двайсет и няколко.

— Казвате го, сякаш виждате някакъв проблем в това.

— Ами… освен това по сърце беше мисионер. Фанатик. Вярваше безрезервно, че всеки човек може да бъде облагороден. Затова е създал фондацията „Нов живот“ — за превъзпитание и адаптиране на престъпници в обществото.

— Доколкото разбрах, има известни успехи.

— Вярно е. Големи успехи. Най-красноречивият пример е самият Остин.

— Остин Стекъл е престъпник с условна присъда?

Ландън се намръщи смутено:

— Може би казах повече, отколкото трябваше, макар че той никога не го е крил… Все пак беше нетактично. Редно е той да ви разкаже за себе си.

Всички замълчаха. След малко Ландън добави:

— Ако имате още въпроси за „Вълчето езеро“, с удоволствие ще споделя с вас скромните си знания.

— По-рано, на пътя, Тар спомена, че езерото няма дъно — отбеляза Мадлин с тревожен глас. — Имате ли представа какво имаше предвид?

— А, да. Бездънно езеро. Един от Дяволските близнаци.

— Какво?

— Дяволските близнаци. Местен геологически феномен, силно преувеличен от тукашните суеверия. Става дума за две езера, разположени на доста километри едно от друго от двете страни на главната планинска верига, които са свързани помежду си с множество подземни канали и пещери. Едното е Вълчето езеро.

— Това ли означава, че „няма дъно“?

— И да, и не. Има още една особеност — начинът, по който е открита връзката между двете езера. Някъде около средата на двайсети век две момичета отишли да гребат с кану в другото езеро. Лодката се преобърнала. Едното момиче доплувало до брега, но другото се удавило. Пускали сонди в езерото, повикали водолази, търсили дни наред, седмици, но не могли да открият тялото. Било голяма мистерия за онова време. Разпространявали се всякакви шантави теории. Криминални конспирации, свръхестествени обяснения. Пълен цирк. Журналистическата глупост не е от вчера.

— И какво станало в крайна сметка? — нетърпеливо попита Мадлин.

— Ами… пет години по-късно рибар случайно измъкнал останките на изчезналата — предимно кости, но и част от дрехите. Интересното е, че ловил риба тук, във Вълчето езеро, а не в онова, където се е удавило момичето.

— Освен това има ли други доказателства за подземната връзка между езерата? — скептично попита Гърни.

— Да. Правени са редица измервания на повърхността на двете езера и е доказано, че нивото им винаги се вдига и спада еднакво, дори когато само над едното се изсипе проливен дъжд. Затова няма съмнение, че между тях има връзка, макар да не е изследвана и картирана. — Ландън отпи глътка уиски и се усмихна. — Такива ситуации могат да възбудят въображението на невежите, винаги готови да измислят абсурдни обяснения, особено ако са свързани със зли сили.

Въпреки че Гърни споделяше това мнение, маниерът на Ландън го дразнеше. Реши да смени темата:

— Изглежда, че имате възможност да идвате когато поискате. Сигурно сте или пенсионер, или имате доста свободна професия.

— Може да се каже, че съм пенсионер, но още работя като консултант тук-там. Обичам да съм свободен. Обожавам природата. Животът ми е мечта за любителя на спортовете на открито. Времето минава. Човек живее само веднъж. И нали знаете поговорката „На смъртния си одър никой не е съжалил, че е прекарвал по-малко време в офиса.“ Ами вие, Дейв? Джейн ми каза, че се водите пенсионер, но не съвсем.

На Гърни все още му беше трудно да определи статута си. Мадлин често изтъкваше, че „пенсионер“ едва ли подхожда на човек, който е участвал в разследването на четири тежки убийства след официалното си напускане на полицията.

— От време на време ме питат за мнение — отговори той сега. — И от време на време това налага да се ангажирам по-тясно с някой проблем.

Ландън се усмихна на може би умишлено уклончивия отговор.