Джон Вердън - Не заспивай

Мадлин пусна Гърни да влезе преди нея.

— Нали вътре няма умрели животни като онова чудовище във фоайето?

— Не, тук няма.

Тя надникна предпазливо вътре.

— Мразя тези неща.

Стекъл дръпна завесите, зад които се разкри цяла редица прозорци, гледащи към езерото. Остъклена врата извеждаше на балкон. Отляво на Гърни имаше сводест вход към спалня, обзаведена с голямо двойно легло, и врата към баня, по-голяма от хола му у дома — с отделна тоалетна, ъглова душкабина, грамадна вана с метални крака и масичка с наредени отгоре кърпи.

На стената отдясно висеше голям портрет на Уорън Хардинг, по време на чието президентство Америка затъва в беззаконието на сухия режим. Под портрета имаше добре зареден бар, а отстрани — каменна камина и желязна стойка за дърва.

Стекъл посочи прозорците:

— Добре дошли сред дивата природа.

Големият салон на хотела съдържаше грамадна каменна камина и бе обзаведен в същия изчистен и същевременно луксозен стил като апартамента на Гърни — с кожени мебели, индианско изкуство и оръжия и бар, зареден с всякакви видове уиски, бърбън, портвайн, шери, вермут, кристални чаши и сребърни кофички за лед от едно минало поколение.

Когато Гърни и Мадлин влязоха, Норис Ландън им помаха приятелски от едно кожено кресло.

— Сипете си нещо силно и елате да седнете до камината.

Гърни отиде до бара и си сипа само газирана вода. За негова изненада Мадлин си наля джин с портокалов сок.

Взеха напитките си при камината и седнаха на един диван срещу Ландън, който изглеждаше като у дома си в дрехите, с които се бе преоблякъл: жълт кашмирен пуловер, тъмносив кадифен панталон и мокасини с подплата от агнешка кожа. Той се усмихна вяло и вдигна чашата си с уиски и лед.

— Наздраве за успеха на вашето посещение.

— Благодаря — отговори Гърни.

Мадлин само се усмихна и кимна.

Ландън отпи глътка уиски и отбеляза:

— Винаги е приятно да поседиш до огъня, нали?

— Да, много е хубаво — съгласи се Гърни. — Има ли други гости?

— За момента сме само ние. Не мога да кажа дали е хубаво, или не, защото персоналът е в намален състав. Джейн и Ричард Хамънд, разбира се, все още са в имението, макар и малко изолирани в бунгалото на Ричард. След трагедията Остин отмени всички резервации за зимата. Разбираемо решение, имайки предвид целия шум по медиите. Разумно е да затворят хотела, докато случаят се изясни. Поне аз така тълкувам решението на Остин. На Остин и Пейтън, по-точно казано.

Гърни кимна. Отпи глътка газирана вода и отбеляза:

— След като всички резервации са отменени, вашата роля тук сигурно не е на обикновен гост.

Ландън се засмя срамежливо:

— Не бих твърдял, че съм нещо необикновено. Но идвам доста често. И понеже бях вече тук, когато се случи… Предполагам, че Остин сметна за уместно да ми позволи да остана.

— От колко време идвате? — поинтересува се Мадлин.

— Не много отдавна. Открих мястото само преди две години. Но след като веднъж дойдох… има сезон за дребен пернат дивеч, пролетен сезон за пуйки, есенен сезон за пуйки, сезон за елени, сезон за мечки, сезон за дребен дивеч, риболовен сезон. И за да съм съвсем честен, влюбих се в мястото. Стискам палци сегашната каша да не развали всичко. — Ландън пак вдигна чашата си. — Наздраве за бързото решаване на случая. За доброто на всички.

— Всички тези ловни сезони, които споменахте, сигурно изискват добър арсенал — отбеляза Гърни след кратко мълчание.

— Признавам, че имам добра колекция от спортни оръжия.

— Споменахте, че в момента персоналът е в намален състав. В хотела има ли други служители освен Остин?

— Има един готвач, който идва от Платсбърг. Кухненски помощник. Камериерка, която поддържа чистотата. Ако е необходимо, Остин извиква и други работници. — Ландън сви виновно рамене. — И разбира се, Барлоу Тар.

— Той май не е типичен служител на хотел със стаи за хиляда долара.

— Определено не е. Вижте, Итън имаше това убеждение, че всеки човек може да се поправи. Абсолютни глупости, мен ако питате. Целият род Тар не са стока. Дори Итън с непоправимия си оптимизъм беше на път да се откаже от Барлоу. Много трудно бе да признае, че е безсилен да помогне на някого. Барлоу е непостоянен като времето в планината. Обърни му гръб и не знаеш какво ще го прихване. Итън му позволи да остане, да живее в колибата си в гората — при условие че не се мярка пред гостите. Но очевидно днес се показа пред вас, а това със сигурност е нарушение на споразумението.