Джон Вердън - Не заспивай

Цяла редица остри върхове и хребети с цвят на винена утайка се простираше до мъгливия хоризонт. Разстоянието създаваше илюзия за остри ръбове — сякаш върховете бяха изрязани от ламарина с ножица за метал.

Най-близкият, може би на около три километра, беше толкова характерен, че Гърни веднага си го спомни от краткото търсене в интернет, което бе направил, преди да тръгнат насам. Наричаше се Дяволският зъб, несъмнено защото приличаше на чудовищен кучешки зъб, щръкнал към небето. От него започваше Гробищният хребет. Огромни гранитни канари, стърчащи там от милиони години, напомняха силуети на надгробни плочи на фона на небето.

Стръмната, дълга около три километра стена на Гробищния хребет оформяше западната страна на Вълчето езеро. В неговия северен край, под дългата сянка на Дяволския зъб, се намираше старото адирондакско богаташко имение, известно сега като курортен комплекс „Вълчето езеро“.

Със спускането към езерото боровете в гората станаха по-гъсти и по-високи и временно закриха гледката към околните планини. Така, когато след последния завой пътят ги изведе на самия бряг на езерото, право пред тях се показа внушителна сграда от камък и дърво с извисяващи се над нея върхове — Гробищният хребет и Дяволският зъб. Праисторическата атмосфера на мястото отново порази Гърни с удивителна сила.

Пред хотела стърчеше грамаден навес от дебели греди с покрив от дървени плочки. Ландън вече бе спрял джипа си отдолу и махна на Гърни да паркира до него.

— Тъкмо казах на Остин, че сте тук — каза той, като посочи към стъклената входна врата.

В същия момент тя се отвори и през нея излезе мъж с бръсната глава, малки живи очи и излъчване на суров, енергичен човек.

Стисна ръката на бившия полицай със сила на професионален спортист. Ноктите му, забеляза Гърни, бяха изгризани до живеца. Грубият глас и хъшлашкият му акцент бяха диаметрална противоположност на мекия говор на Ландън, издаващ по-висша класа.

— Да ви помогна с багажа?

— Детектив Гърни, госпожо Гърни, добре дошли в хотел „Вълчето езеро“. Аз съм Остин Стекъл.

— Благодаря, но нямаме много. — Гърни отиде от другата страна на колата и извади два сака. — Може ли да оставя колата тук?

— Разбира се, няма проблем. Имам също два хубави нови джипа на разположение на клиентите ни. Отлични за офроуд, ако си падате по това забавление. Ако искате да ги ползвате, само кажете.

— Добре, Дейв — намеси се Ландън, — изглежда, че сте в добри ръце. — Погледна бързо часовника си. — Сега е два и четирийсет и две. Предлагам да се съберем в Салона с камината в три за по питие. Какво ще кажете?

— Добре. Хайде до после.

Ландън влезе лениво през голямата двойна врата. Стекъл го последва необичайно бързо и пъргаво за толкова едър мъж. Гърни и Мадлин влязоха последни.

Фоайето бе с чамова облицовка и висок, величествен таван, осветено от грамаден полилей от еленови рога. Навсякъде по стените имаше закачени рога, стари пушки, ножове, животински кожи и индиански щитове с пера.

В един тъмен ъгъл стърчеше изправена препарирана мечка, озъбена и с големи нокти.

Когато Гърни застана пред рецепцията, Стекъл извади голям старомоден ключ.

— За вас, детективе. Президентският апартамент. За сметка на фирмата. — Гърни го погледна въпросително и той обясни: — Джейн ми каза за какво сте тук — за услугата, която ни правите да погледнете случая и така нататък. Затова поне можем да ви осигурим комфорт. Президентският апартамент е бил лично на собственика, основателя на имението Долтън Гол. Много богат човек. Имал е мини, добивал е минерали. Правил е пари, както дърветата правят листа. Няколко години след отварянето на хотела, дошъл президентът Уорън Хардинг. Разбира се, настанили го в апартамента на собственика. На президента толкова много му харесало, че останал цял месец. Оттам Президентският апартамент. Надявам се да ви хареса. Сега да се качим?

— Добре.

Гърни взе двата сака и Стекъл ги поведе през фоайето, нагоре по широкото чамово стълбище и после по коридор, постлан с червен килим на сложни шарки. На Гърни му напомни за килима в коридора на хотела в „Сиянието“.

Стекъл спря пред голяма дървена врата и пъхна дебелия метален ключ в старомодна ключалка. Завъртя потъмнялата метална топка и отвори вратата. Влезе първи и след няколко секунди лампите светнаха. Стаята бе просторна, обзаведена в мъжкарски кънтри стил с кожени дивани и кресла, индиански одеяла, под от груби дъски и настолни лампи.