Джон Вердън - Не заспивай

— С цялото си сърце и душа.

— Хайде да видим дали правилно съм разбрал последователността на събитията. Вие твърдите, че Хамънд е хипнотизирал Уензъл под претекст, че така ще му помогне да откаже пушенето. Седмица по-късно… какво? Хамънд е отишъл в Палм Бийч, хипнотизирал е Уензъл в апартамента му и е прерязал артериите на китките му, за да инсценира самоубийство? Това ли твърдите, че се е случило?

— Поведението ви е на сляпо отхвърляне, господине.

— Искам да разбера как вие виждате фактите.

— Виждам присъствието на Сатаната — реалност, за която вашият ум изглежда затворен.

— Умът ми може да се отвори. Само ми кажете какво според вас е направил Ричард Хамънд на Кристъфър Уензъл — какви конкретни действия и в каква последователност. Не твърдите, че Хамънд лично е отишъл във Флорида, за да го убие, нали?

— Не, господине, не твърдя такова нещо. Това не би било нищо повече от обичайната човешка жестокост, престъпление, което би могло да бъде извършено от всеки обикновен злосторник. Случило се е нещо несравнимо по-лошо.

— Не разбирам.

— Не е било необходимо Хамънд да предприема никакво физическо действие.

— Сега пък казвате, че Хамънд не е убивал никого. Обърках се.

— Тук имаме работа, господине, със силата на самото Зло.

— Какво точно означава това?

— Доколко сте запознат с миналото на Хамънд?

— Не много. Казаха ми, че бил известен в своята област и е помогнал на много хора да откажат цигарите.

Рязък, мрачен смях от страна на Кокс:

— Плановете на Хамънд нямат нищо общо с тютюнопушенето. Това е само фасада. Погледнете миналото му — книгите му, статиите му. Лесно ще разкриете истинския му план, намеренията му от самото начало, ясни като сатанинския огън в очите на онзи вълк. Планът на Хамънд, господине, е да извращава човешките умове и да създава хомосексуалисти.

— Да създава хомосексуалисти? Как го прави?

— Как ли? По единствения начин, по който е възможно — с помощта на дявола.

— Какво точно му помага да прави дяволът?

— Отговорът е известен само на Хамънд и на самия Сатана. Но моето лично мнение е, че този човек е продал душата си, за да получи ужасна власт над другите хора — власт да влиза в умовете им и да извращава мисленето им, да им внушава скверни сънища, които ги тласкат или към греховен живот, или към себеразрушение, защото не са в състояние да понесат проклятието на тези сънища.

— Тоест, като казвате, че Хамънд е „убил“ Уензъл, имате предвид, че…

— Имам предвид, че го е убил по възможно най-зловещия начин — като е загнездил в ума му кошмар за извращения, с който той не е могъл да понесе да живее. Кошмар, който го е тласнал към смъртта. Помислете за това, детективе. По какъв по-жесток и зъл начин можете да убиете някого от това, да го накарате да се самоубие?

Гърни спря записа точно когато излизаше от главното шосе на пътя, който след няколко възвишения и долини щеше да го заведе до Уолнът Кросинг.

Освен че си спомни точните думи на Кокс, повторното изслушване на разговора не му помогна с нищо. Представата на пастора за самоубийството на Уензъл бе повече като гръмотевична буря, отколкото източник на просветление.

Възможно ли бе Кокс да е толкова луд, колкото изглеждаше? Или, ако хомофобските му брътвежи бяха само представление, каква бе целта му?

Въпреки обяснението на Кокс за причината Уензъл да отиде при него, Гърни не спираше да се пита дали има друга причина за дългото пътуване на нещастния младеж до Корал Дюнс.

В западния край на язовира Пепактън Гърни спря на постлано с чакъл уширение. В този район с лошо покритие имаше едно място, където телефонът му винаги имаше връзка.

Надяваше се да внесе някакъв логичен ред в обърканите картини от случая, които бе получил от Гилбърг Фентън, Боуман Кокс и Джейн Хамънд.

Най-напред се обади на Джейн.

— Имам един въпрос. Ричард работил ли е някога в областта на сексуалната ориентация?

— За кратко. В самото начало на кариерата си. Защо питате?

— Току-що говорих с един свещеник, който се е срещал с един от самоубилите се младежи. Той ми каза, че брат ви е провеждал терапия за промяна на сексуалната ориентация.

— Това е нелепо! Никога не се е опитвал да променя нищо.

Тя замълча, сякаш се сдържа да не каже още нещо. Гърни изчака.

Джейн въздъхна и продължи:

— Когато започваше, Ричард имаше пациенти, които не можеха да приемат факта, че са гейове, и се бояха да кажат на близките си. Той им помагаше да приемат действителността и същността си. Само толкова.