Джон Вердън - Не заспивай

Кокс отвори очи, облегна се назад и огледа стаята с малко странно изражение — сякаш не просто е повторил думите на мъртвия, а е послужил като говорител на духа му.

— Ето това е, Дейвид, отвратителното изживяване, което ми разказа клетият младеж в самото навечерие на гибелта си. Замълча за момент, явно чакайки реакция от Гърни. — Не намирате ли преживяното от Кристъфър за смразяващо?

— Странно е, наистина. Но кажете ми, освен този сън какво друго знаете за него?

Кокс го погледна удивено:

— Извинете ме, Дейвид, но е повече от ясно, че кошмарът на Кристъфър е основното, върху което трябва да се съсредоточим. Сънят му е подсказал как ще умре. Сънят разкрива ролята на онзи дявол Хамънд. „И вижте, рече Господ, Истината, която ви се показва в тези събития. Истината за злото, изложена пред очите ви.“

— Когато наричате доктор Хамънд дявол…

— Не го правя случайно. Знам всичко за доктор Хамънд и неговата висока квалификация като психолог.

Гърни се почуди дали озлобеността на Кокс срещу Хамънд е обичайната религиозна ненавист, или има и друга причина. Но преди това имаше друг въпрос:

— Познавахте ли Уензъл в друг контекст извън разговора за кошмарите му?

Кокс нервно поклати глава:

— Не.

— Вашата енория се намира в Корал Дюнс, нали?

— Да. Но проповедите ни по радиото и в интернет нямат граници.

— И Корал Дюнс е на един час с кола от Палм Бийч?

— Какво намеквате?

— Чудя се защо…

— Защо Кристъфър е дошъл чак до Корал Дюнс, за да облекчи изтерзаната си душа? Не ви ли хрумна най-простият отговор? Бог го е пратил при мен.

Пасторът отново се усмихна лъчезарно и показа безупречните си бели зъби.

— Не ви ли хрумва друга причина?

— Може би е чул някоя от проповедите ни по интернет. Нашата енория си е поставила като мисия да подкрепя Бог във великата война, раздираща нашия свят.

— И тази война е…?

Кокс отговори с тон, сякаш се изненадваше, че на някого изобщо може да му хрумне такъв въпрос.

— Това е война срещу божествения ред на нещата. Война срещу самата същност на мъжа, жената, брака и семейството. Война, която се води с цялата лукавост на дявола от хомосексуалните войски на Сатаната.

— Искате да кажете, че Кристъфър Уензъл е дошъл до Корал Дюнс да ви разкаже за кошмара си само защото се противопоставяте на гей браковете?

Кокс се втренчи в Гърни. Очите му горяха от емоция, която би могла да бъде ярост или просто силно вълнение. Но в тях имаше и нещо друго — онзи особен блясък, издаващ непоклатимата вяра в някакво абсурдно заблуждение. Той повиши глас:

— Искам да ви кажа, че той дойде при мен, защото беше хипнотизиран, духовно насилен и предстоеше да бъде убит от доктор Ричард Хамънд — този агент на упадъка и покварата.

След като още петнайсет минути слуша Боуман Кокс (без никакво желание да яде каквото и да било), Гърни си тръгна от ресторантчето с повече въпроси, отколкото когато бе дошъл. Въпроси за миналото на Ричард Хамънд, за честността и откровеността на Джейн Хамънд, за значението на странния сън на Уензъл и за причините за ожесточената омраза на самия Кокс към Хамънд.

Докато пътуваше по шосе 17 обратно към дома, той се опита да подреди в ума си съдържанието и последователността на телефонните разговори, които смяташе да проведе: с Хардуик, с Джейн и с Ребека Холдънфийлд — гениална криминална психоложка, с която имаха сложни отношения на привличане, сътрудничество и съперничество.

Преди да се обади на когото и да било от тях обаче, реши да им изпрати копия от аудиозаписа. Освен това искаше да го изслуша още веднъж — не толкова заради подробностите около кошмара, които помнеше ясно, колкото за онази част от разговора, в която Кокс говореше за убийство. Искаше да се увери, че е запомнил правилно всичко, преди да обсъди нещата с Ребека.

На едно място отби от пътя и изпрати имейлите — с кратки пояснения за Хардуик и Джейн и по-подробни за Ребека. После отвори аудиофайла, намери мястото, което го интересуваше, и го пусна.

Пак потегли и като се вслушваше във всяка дума на Кокс, продължи към живописните планини.

Кокс:

— Искам да ви кажа, че той дойде при мен, защото душата му бе насилена и предстоеше да бъде убит от доктор Ричард Хамънд.

— Уензъл ли така ви каза? Че очаква да бъде убит?

— Свързваше го с кошмара, а кошмарът разкриваше това, което той не смееше да изрази с думи.

Кратко мълчание.

— Вярвате ли, че Хамънд е убил Уензъл?