Джон Вердън - Не заспивай

От гледна точка на Гърни полицията в Палм Бийч бе с точно подходящата численост — достатъчно голяма, за да има собствен следствен отдел, и достатъчно малка, за да е сигурно, че неговият човек там ще има достъп до информацията за всяко текущо разследване. И най-хубавото бе, че лейтенант Боби Бекър му беше задължен. Преди по-малко от две години Бекър беше заловил един особено опасен сериен убиец именно благодарение на Гърни.

Бекър вдигна веднага.

— Детектив Гърни. Каква изненада! — изрече с провлачен южняшки акцент. Тонът му обаче не изразяваше изненада. — Радвам се да те чуя. Всичко наред ли е при вас?

— Тук сме добре. А ти?

— Не се оплаквам. Или по-добре да кажа: предпочитам да не се оплаквам. Ако се оплаква, човек само си губи времето, което може да оползотвори по-добре, за да премахне причината за оплакването.

— Бога ми, Бекър, звучиш като истински южняшки мъдрец.

— Радвам се да го чуя от твоята уста. В крайна сметка аз съм точно такъв. Типичен кореняк флоридец. Сега сме почти изчезващ вид. Редки птици на собственото си дърво. Та какво мога да направя за теб?

Гърни замълча за момент, докато намери подходящите думи:

— Помолиха ме да се заема с един случай, който попада в няколко юрисдикции. Едната от тях е Палм Бийч.

— Чакай да позная. Дали случайно не говориш за Смъртоносния доктор? Така го наричат тук. Също и Смъртоносни сънища.

— Същия. Ти да не би да си разследващ детектив по случая „Уензъл“?

— Не съм. Дадоха го на един младок на съседното бюро. Когато съдебният лекар го обяви за самоубийство, нещата изглеждаха ясни. И така, докато не цъфна преподобният Боуман Кокс, за да ни каже, че е убийство и извършителят е самият Сатана.

— Моля?

— Не знаеш ли за това?

— Казаха ми, че Уензъл споделил пред местен свещеник, че сънува кошмари, откакто е имал сеанс при доктор Хамънд в имението „Вълчето езеро“. След като младежът бил намерен мъртъв, свещеникът разказал на вашите хора за разговора им. После някой се обадил на Хамънд, но не изяснили нищо. Седмица по-късно Хамънд чул за второ самоубийство от детектив в Ню Джърси и пак се обадил при вас. Така ми казаха, не са споменавали нищо за Сатаната.

— Откъде получаваш тази информация?

— По обиколни пътища.

— Значи не си довереник на главен следовател Гилбърт Фентън?

— Може и така да се каже. Разкажи ми повече за Сатаната.

— Това… няма да ми е лесно. Началникът помоли да не разгласяваме подробности, които все още не са станали достояние на медиите. Аз обещах, че няма, и дадох честната си дума. Преподобният Кокс обаче не се е ангажирал с такова обещание. Доколкото знам, можеш да го намериш в Църквата на християнската победа в Корал Дюнс. Той е човек с твърди убеждения и голямо желание да ги споделя.

— Благодаря, Боби.

— Няма защо. Сега ти отговори на един мой въпрос. Всъщност въпрос, който се върти в ума на доста хора тук.

— Казвай.

— Какво, в името на светата магнолия, е решил да прави тоя свински задник Фентън?

Това ги подтикна към дълго обсъждане на необичайния подход на Фентън към медиите. Бекър бе особено недоволен от държането му като официален говорител на полицията по всички страни на разследването и надутото му поведение пред националните медии, заради което разследващите в другите юрисдикции бяха изгубили контрол над потока от информация и се оказваха в неловко положение пред местните репортери.

Друг проблем беше хипотезата, изказана от Фентън, която Бекър считаше за „несъстоятелна пред съда и със сигурност недоказуема“. Това наведе Гърни на друг въпрос, който го смущаваше повече дори от поведението на Фентън:

Кой в Бюрото за криминални разследвания — или другаде в йерархията на Нюйоркската щатска полиция — се беше подписал, за да одобри такъв подход? И защо?

Нямаше как това да се случва без благословията на някого отгоре. Все пак Фентън приличаше на типичен полицай от кариерата. Закостенял и близо до пенсиониране, той не би могъл да направи нищо, без да спази установения ред на подчинение.

Чия беше тази игра?

И каква беше наградата за победителя?

Засега Гърни и Бекър нямаха отговори. Но фактът, че им хрумват едни и същи въпроси, вдъхваше увереност.

Преди да затвори, Бекър се сети още нещо за преподобния Кокс:

— За да си готов за разговора с добрия пастор, ще ти кажа, че поразително напомня на едра граблива птица.

Гърни телефонира на номера, който взе от уебсайта на Църквата на християнската победа в Корал Дюнс. Попадна на автоматичен оператор, който го препрати в крайна сметка на гласовата поща на самия Боуман Кокс.