Джон Вердън - Не заспивай

Наследник на огромното състояние, създадено от прадядо му, Итън Гол беше основател, президент и главен акционер на фондация „Нов живот — Гол“ — организация с нестопанска цел, посветена на образоването и превъзпитанието на бивши затворници, за да могат да се реинтегрират в обществото.

Покойният беше на трийсет и четири години и остави единствен жив наследник, брат си Пейтън. Управителят на имението и говорител на семейството Остин Стекъл даде следното изявление: „Тази неочаквана трагедия шокира всички тук, във «Вълчето езеро». Няма да коментираме повече, докато не получим официалния доклад на съдебния патолог.“

Имаше разпечатки от още няколко по-кратки статии с подобно съдържание от „Бърлингтън Фри Прес“, „Ню Йорк Таймс“ и „Уошингтън Поуст“.

Гърни взе телефона от бюрото си и се обади на Хардуик, който вдигна веднага.

— Какво има, Дейви?

— Две неща. В една от статиите Остин Стекъл е определен като „говорител на семейството“. Колко още живи членове на рода Гол има освен Пейтън?

— Николко.

— Цялото семейство се състои от Пейтън?

— Джейн така каза. Вече я питах.

— Добре. Още един въпрос. Какво знаеш за фондация „Нов живот“ на Гол?

— Изглежда законна. Осигурява обучение за реинтеграция, образование и психологически съвети на затворници, освободени условно. Даже изглежда, че намалява вероятността от връщане към престъпния живот. Основана е от Итън с доста сериозно лично финансиране.

Гърни си записа да проучи повече.

— Тази сутрин спомена, че Долтън Гол е умрял при странни обстоятелства. Прочетох подобно нещо и във вестникарските статии. За какво става дума?

— Кой, по дяволите, знае? Историята се разказва от години, може да е преувеличена. Говори се, че старецът сънувал кошмар как бива разкъсан и изяден от глутница вълци. Няколко дни по-късно му се случило почти същото. Може да е куп измислици.

— Интересно съвпадение е, че нашите четирима наскоро поминали се също са сънували кошмари, преди да умрат.

— Съгласен съм. Но какво от това?

Гърни не отговори на въпроса. Вместо това попита:

— Не ти ли се струва странно, че човек, който си изкарва хляба, като коси морави…

— … отива на терапия в луксозно имение за хиляда долара на ден? — довърши Хардуик.

— И какво мислиш за толкова много случаи на прерязани китки?

Хардуик се изсмя гръмогласно:

— Изобщо не знам какво да мисля. Виж, Дейви, точно заради тези неизяснени въпроси имаме нужда от твоя висш интелект.

Гърни затвори и взе втората папка, оставена от Джейн. Тази бе надписана: „Прес-изявления на полицията. Изявление на Хамънд. Коментари в медиите“.

Първият документ бе разпечатка на две страници от медиен уебсайт. Отгоре Джейн беше написала: „Серж. Плант, Бюро за криминални разследвания, изявление пред репортери, 8 ноември“. Състоеше се от уводни изказвания на полицая и последващи въпроси от страна на неназовани журналисти.

Гърни реши да премине на следващия транскрипт от пресконференция.

Този бе няколко страници по-дълъг от първия. Имаше също препратка към видео — предпочитан вариант за Гърни. Изражението на лицата и тонът на гласовете на хората бяха много по-информативни от думите им на хартия. Той пусна лаптопа си и отвори сайта.

Докато чакаше видеото да тръгне, Мадлин влезе в хола по хавлия и с мокра коса.

— Реши ли кой чифт искаш да вземеш?

— Моля?

— Снегоходките.

Той погледна към мястото до вратата, където си спомняше, че ги бе сложила сутринта — кожено-дървените и пластмасовите с метални зъбци отдолу.

— Май по-добре онези със зъбците?

Тя се усмихна сдържано, сякаш криеше мрачни мисли.

— Какво има? — попита той.

Усмивката ѝ стана по-лъчезарна, но все така неубедителна.

— Мислех да сложим лампа на птиците.

— Какво?

— За курника. В този период се стъмва много рано.

— За това ли наистина си мислеше?

— Просто си помислих, че на кокошките ще им се отрази добре.

Гърни знаеше, че жена му се тревожи за друго и че най-добрият подход е да бъде търпелив.

— Трябва само да прокараме кабел и да монтираме фасонка. Можем да повикаме електротехник или пък сам ще го направя.

— Ще бъде добре, ако им стане малко по-светло — заключи тя.

Взе снегоходките и излезе от стаята.

Гърни остана прав до прозореца. Питаше се каква е тази тема, за която жена му не бе готова да говори. Загледа се към дърветата до пасището.

Глухият шум от гласове и тътрене на столове привлече вниманието му към компютъра. Втората пресконференция на полицията започваше.