Джон Вердън - Не заспивай

— Ако не иска външна помощ, няма ли да откаже да говори с мен?

— Може би ако го питаме предварително… Но ако вече сте дошли, ще се почувства задължен да ви види.

— Звучите убедена в това.

— То е част от характера му. Когато имаше кабинет в Мил Вали, ако някой дойдеше без предварително записан час, Дейвид никога не го отпращаше, колкото и да е зает. Щом някой е дошъл, той винаги го приемаше. Ще уточня, за да не останете с погрешна представа — не го правеше заради парите, не му беше целта да изстиска поредния платежоспособен клиент. Ричард никога не се е интересувал от парите, само от хората.

На Гърни му прозвуча странно човек, който не се интересува от парите, да направи психиатричен кабинет точно в Мил Вали, Калифорния, едно от най-богатите населени места в Америка.

Джейн може би почувства скептицизма му и добави:

— Много богати компании са му се обаждали с предложения за сътрудничество — изгодни предложения — ако работи само за тях. Но той винаги отказваше.

— Защо?

— Защото Ричард винаги е държал на прозрачността. Винаги искаше да знае всичко за която и да е организация, искаща изключителни права върху изследванията му. Не всички институции в областта на психологията са толкова независими, колкото се представят. Никаква сума на земята не можеше да накара Ричард да работи за организация, чиито цели и финансиране не са сто процента видими и подлежащи на проверка. Такъв човек е той. — Джейн се наведе към Гърни: — Ще помогнете… нали?

— Моментът не е много подходящ. От доста време планираме една кратка екскурзия.

Тя го изгледа засегнато:

— Кога?

— Вдругиден. Няма какво да направя…

— За колко време?

— Накратко — да дойдеш с нас във „Вълчето езеро“ и да разкриеш защо тези хора са се самоубили, след като са гостували в имението. Разбира се, очаква да откриеш причина, нямаща нищо общо с факта, че брат ѝ е хипнотизирал и четиримата.

— Колко време няма да ни има ли? Четири-пет дни. Може би и още след това…

— Нещата се случват много бързо. Няма ли начин…?

— Всъщност има! — прекъсна я Хардуик триумфално, като показа дисплея на смартфона си, на който бе извадена пътна карта. — Лилавият маршрут отива от къщата ти до хотел „Високия бор“ в Североизточен Вермонт. Между тези две точки в продължение на триста километра се простира масивът Адирондак. Намерих два маршрута, заобикалящи планината, и два, които я пресичат. Единият от тях минава на трийсетина километра от резервата „Гол Уилдърнес“. Достатъчно е да започнете екскурзията си един ден преди заплануваното и да Прекарате първата нощ в луксозното имение „Вълчето езеро“.

Джейн погледна Мадлин и сключи ръце като молещо се дете:

— Можете да го направите, нали? Нали можете да се отбиете на път за Вермонт?

Гърни не знаеше какво да отговори, без да има представа какво мисли Мадлин.

Нейното колебание накара Джейн да бъде още по-настоятелна:

— Ще ви осигуря прекрасна стая и няма да дадете нито цент.

Мадлин гледаше изпитателно картата на смартфона на Хардуик.

След малко, за изненада на Гърни, тя кимна:

— Добре, така ще направим.

След като се разбраха да се видят в имението следобеда на следващия ден, Джейн Хамънд и Джак Хардуик си тръгнаха.

Мадлин тръгна по коридора, водещ към спалнята, като заяви, че ще си вземе душ.

Гърни усети, че жена му иска, поне за момента, да избегне по-нататъшното обсъждане на въпроса за Вълчето езеро. Не знаеше как да тълкува това, но с годините се беше научил, че няма смисъл да настоява за тема, по която тя не е готова да говори. Затова реши да погледне съдържанието на плика, който му бе оставила Джейн Хамънд.

Взе го в хола и седна на бюрото си.

В плика имаше две папки, надписани на ръка. Първата бе озаглавена „Първоначални доклади за четирите смъртни случая“.

Гърни я отвори и намери първоначалните съобщения, които са били публикувани на уебсайтовете на различни местни медии. Странно беше да чете доклади, писани преди разкриването на всички факти, но искаше да види как са били тълкувани инцидентите в началото.

„Палм Бийч Поуст“, 2 октомври:

СМЪРТЕН СЛУЧАЙ В ПАЛМ БИЙЧ. ВЕРОЯТНО САМОУБИЙСТВО. Тялото на 26-годишния Кристъфър Уензъл бе открито в понеделник сутринта в апартамента му на Крайбрежния булевард. Първоначалната съдебномедицинска експертиза определя случая като вероятно самоубийство. Причината за смъртта е фатална загуба на кръв от дълбоки артериални рани на китките. Трупът е бил намерен от служител на почистваща фирма, имащ достъп до жилището на господин Уензъл.