Джон Вердън - Не заспивай

Джейн замълча, бавно си пое въздух и застина, сключила ръце в скута си.

След малко Хардуик попита:

— Добре, как, по дяволите, свършва тази драма?

— Един ден човекът дал на задна и блъснал леко друга кола на паркинга. Багажникът се отворил. Разбира се, вътре нямало нищо. Той продал колата и си купил нова. Това е. Докато не го обзел следващият безпредметен страх.

Хардуик се размърда нетърпеливо на стола.

— И ни разказвате тази история с цел…?

— Разказвам ви я, защото човекът от историята, която Ричард публикува, е самият той. Мъжът, парализиран от неоснователни страхове, е самият Ричард.

Отначало никой не реагира. И не защото бяха поразени от някакво прозрение, помисли си Гърни. Всъщност той от самото начало очакваше такава развръзка.

Хардуик се намръщи:

— Искате да ни кажете, че брат ви е наполовина психологически гений, наполовина откачен?

Джейн го погледна засегнато:

— Искам да ви кажа, че има огромни скокове и спадове. Жестоката ирония е, че може да помогне практически на всеки, който потърси помощ от него, но когато бъде завладян от собствените си демони, е безпомощен. Вярвам, че това е моята мисия на този свят — да се грижа за човек, който не може да се грижи за себе си, за да може той да помага на всички други хора.

Гърни веднага се запита по какъв точно начин Хамънд е помогнал на четиримата пациенти, които сега бяха мъртви. Преди това обаче искаше да изясни още един въпрос:

— В момента страда ли от друг страх? Например, че ако полицията започне да разследва смъртта на пациентите му, би могла да намери уличаващи доказателства срещу него?

— Мисля, че точно такъв е случаят. Но ви уверявам, че този страх е абсолютно безпочвен. Точно като онзи въображаем труп в багажника.

— Само дето в този случай има четири трупа и всичките са реални — намеси се Хардуик.

— Искам да кажа…

Телефонът ѝ пак запиука от перваза, където го беше оставила. Тя изтича при него, погледна дисплея, обади се.

— Ето ме. Какво… Чакай, нещо прекъсва… Кой какво прави… Не чувам половината от това, което казваш… Секунда. — Обърна се към Мадлин: — Ричард е. Къде има най-добро покритие?

— Елате тук. — Мадлин стана и посочи плъзгащата се врата. — Навън, между пясъчника за птички и ябълката.

Мадлин отвори едното крило на вратата и Джейн бързо излезе в заснежения двор, като държеше телефона на ухото си. Сякаш не усещаше студа. Мадлин затвори вратата, като леко Потрепери. Отиде в антрето и след няколко секунди беше до Ябълката и подаваше якето на Джейн.

Хардуик се ухили широко:

— Хареса ми този случай с багажника. Какво мислиш, Шерлок? Дали нашият доктор е маниакално-депресивен светец с параноични халюцинации? Или всичко, което току-що чухме, една голяма машинация?

Джейн още стоеше под ябълката и водеше видимо напрегнат разговор, когато Мадлин се върна при двамата мъже. Изглеждаше загрижена.

— Какво, по дяволите, става? — попита Хардуик.

— Не съм сигурна. Може да не съм чула правилно, но останах с впечатлението, че братът на Джейн ѝ каза, че някой го следи.

На лицето на Гърни се изписа безпокойство. Той измърмори, сякаш говореше повече на себе си, отколкото на жена си и на Хардуик:

— И неговото решение в тази ситуация не е да наеме адвокат или частен детектив, а да прехвърли всичко на голямата си сестра?

Бяха излезли облаци. Поривистият вятър бе залепил широките крачоли на Джейн плътно върху краката ѝ, но тя сякаш не усещаше студа.

— Какво очаква от мен? — обърна се Гърни към Хардуик.

Гърни очакваше Мадлин веднага да възрази срещу това отклоняване на вермонтската им ваканция към Адирондак, но тя не каза нищо. Гледаше втренчено навън, с тревожни очи, но не конкретно към Джейн Хамънд, а изглеждаше вглъбена в собствените си мисли. Гърни не разпозна веднага значението на този поглед — поглед, който сам по себе си не насърчаваше въпроси.

— Проблемът, Джак, е, че вдругиден с Мади заминаваме за Вермонт. В хотел „Високите борове“. Не бихме искали да отменяме или отлагаме тази екскурзия.

— Не съм си и помислял да отменяш нещо толкова жизненоважно за здравето и щастието на брака ви.

Хардуик намигна на Мадлин, която все още изглеждаше вглъбена в своя свят. Той говореше по онзи шеговит начин, който винаги дразнеше Гърни — напомняше му за начина, по който баща му гледаше на всичко, след като пийнеше няколко чашки.

— Сигурен съм, че има и друго решение, шампионе — добави Хардуик. — Мисли позитивно и то само ще се покаже.