Джон Вердън - Не заспивай

Гърни се усмихна хладно:

— Искаш да стоиш тихо отзад, а аз да поема челния сблъсък, така ли?

— На теб не може да навреди, както може на мен.

— Можеш да се откажеш от случая и да препоръчаш на жената друг частен детектив.

— Е, да. — Хардуик кимна, неубедително имитирайки съгласие. — Бих могъл да го направя. Може би трябва да го направя. Това вероятно е най-умното решение. Със сигурност е най-безопасното. — Замълча за момент. — Разбира се, ако пратим Джейн на друг, той може да оплеска работата. И ако я оплеска, вероятно никога няма да узнаем защо всички тези бивши клиенти на Ричард Хамънд са се самоубили.

Гърни чу отварянето на задната врата и скоро след това — гласовете на Мадлин и Джейн, докато заканваха палтата си в антрето.

Когато двете влязоха в кухнята, Мадлин се усмихваше и изтръскваше главата си от ледени кристалчета. Джейн носеше дебел хартиен плик. Сложи го на масата пред Гърни.

— Тук има доста пълна информация. Би трябвало да придобиете представа за какво става дума. Направила съм копия на всичко, което намерих в интернет. Статии от местните вестници за четирите самоубийства. Некролози. Транскрипти от коментари по телевизията. Интервюта с експерти в областта на хипнозата.

— Ричард получи ли някаква подкрепа от академичните среди?

— Шегувате се! Така наречените академични среди са пълни С гадняри, които завиждат за успеха на Ричард и сигурно с удоволствие ще го видят уязвен.

Гърни погледна дебелия плик.

— Тук ли са прес-изявленията на Гил Фентън?

— Всяка лъжлива дума от тях.

— Тази информация по молба на брат си ли я събрахте?

— Не точно. Той е… убеден, че проблемът ще изчезне сам.

— А вие — не?

— Не… да… тоест, разбира се, знам, че в крайна сметка всичко ще се реши. Трябва да се реши. Имам вяра. Но нали знаете онази стара поговорка „Бог ще помести планината, но ти трябва да донесеш лопатата.“? Това правя аз. — Очите ѝ проблеснаха гневно. — Не е честно! Вие не го познавате.

— Тогава помогнете ми да разбера. Защо брат ви отказва да наеме адвокат? Защо трябва вие да го защитавате?

Тя изгледа Гърни хладно, после се обърна и погледна през прозореца.

— Ричард не е като другите. Знам, че всеки говори така за хората, които обича, но Ричард наистина е уникален човек. Винаги е бил. Не казвам, че е непогрешим. Не е. Но има дарба.

В това твърдение имаше някаква отдавна изтъркана почтителност, сякаш Джейн го беше повтаряла цял живот — сякаш всичко зависеше от това.

Загледан в профила ѝ, в бръчиците на тревога около очите ѝ, в стиснатите устни, Гърни осъзна, че цялата психика на тази жена е изградено около убеждението, че нещата ще потръгнат добре за брат ѝ, защото противоположното би било непоносимо.

Мадлин попита тихо:

— Дарбата на Ричард с работата му като психотерапевт ли е свързана?

— Да. Той е… невероятен. Това прави тази ужасна атака срещу него още по-жестока. Той прави неща, които никой друг терапевт не може.

Мадлин погледна кратко Гърни — подканване той да поеме водещата роля в разговора.

— Дайте пример — каза той.

— Ричард има невероятното умение да променя поведението на хората буквално за една нощ. Има силно чувство за емпатия. То е връзка, която му помага да мотивира пациентите си на най-дълбоко ниво. Често успява само с един сеанс да освободи пациента от някой навик или зависимост, с които напразно се е борил години наред. Ричард трансформира погледа на хората за нещата. Звучи като магия, но е реалност.

Гърни си помисли, че ако представите на Джейн за уменията на брат ѝ дори малко отговарят на действителността, последствията може да са катастрофални. Ако Ричард Хамънд умееше толкова лесно да убеждава хората да правят неща, които преди това не са били в състояние или не са искали да направят…

Джейн може би усети загрижеността му и добави:

— Ричард използва дарбата си единствено в полза на хората. Никога не би си помислил да навреди на някого. Никога!

На лицето на Хардуик отново се изписа старото кисело изражение.

Гърни насочи разговора към един въпрос, на който не беше получил отговор:

— Джейн, още не мога да разбера защо вие единствена сте се нагърбили с всички усилия да оправдаете Ричард. Имам чувството, че той не проявява никакъв интерес към проблема. Пропускам ли нещо?

На лицето ѝ се изписа мъчително изражение. Тя погледна към прозореца и бавно поклати глава.

— Не обичам да говоря за това — заговори, като извади кърпичка. — Обикновените хора не разбират… заради уникалността на Ричард. — Издуха носа си няколко пъти, после внимателно го избърса. — Той има периоди на колосална психическа енергия и прозорливост… и периоди на пълно изтощение. В тези силни периоди, когато върши най-големите си постижения, естествено, има нужда от някого да се занимава с практическите подробности, за които той няма време. А когато е в застой, когато трябва да почива… тогава има нужда от някого да… да се грижи за нещата, за които няма енергия.