Джон Вердън: Не заспивай

— Докладът на патолога не казва нищо съществено, освен че уликите сочат към самоубийство. Голяма част от трупа е изядена или разкъсана и отнесена. Но прерязаната китка и връзката с Ричард Хамънд убедили Гил Фентън, че това е трето от серия съмнителни самоубийства.

— Под „съмнителни“ имаш предвид подозрения за убийство?

Хардуик го погледна, сякаш имаше киселини в стомаха:

— Заради сходствата между тях трите самоубийства се разглеждат като „съмнителни“ в смисъл на това, че може да са предизвикани от фактори, различни от независимата воля на решили да сложат край на живота си лица.

Гърни се намръщи:

— Тоест?

— В официалното си изявление Фентън намеква, че самоубийствата не са просто подбудени от Ричард Хамънд, а може би са били организирани от него — не се изключва възможността да е принудил хората да сложат край на живота си.

— Да ги е принудил? — Гърни скептично поклати глава. — Как? Чрез хипнотично внушение?

— Хипнотично внушение и кошмари.

— Сериозно? Хамънд е накарал тези хора да сънуват кошмари, които са ги подтикнали да се самоубият?

— Това е теорията на Фентън и той я прокламира при всяко свое изявление пред медиите. — Хардуик погледна Гърни изпитателно: — Ти какво мислиш?

— Мисля, че е абсурдно.

Джейн Хамънд удари с ръка по масата:

— Благодаря, че го казахте! Това и аз повтарям от самото начало — абсурдно е дори да си помислиш, че Ричард би могъл да направи нещо такова.

— Брат ви правил ли е хипнотични сеанси на Итън Гол? — попита Гърни.

— Да. Даже му помогна да откаже пушенето.

— И сеансът е бил… кога?

— Преди три… най-малко два месеца.

— Знаете ли дали Итън се е оплаквал от кошмари?

Джейн примигна неспокойно:

— В тази връзка нещата не са много ясни. Фентън има писмен документ, в който Итън уж описва кошмар, който е сънувал. Но Гол никога не е споменавал такова нещо пред Ричард.

— Ами кошмарите на другите двама души? Някой знае ли тяхното съдържание?

Хардуик поклати глава:

— Другите полицейски управления пазят детайлите в тайна. И тук стигаме до последната част от пъзела. След като пиарът на Бюрото за криминални разследвания огласи подробностите около смъртта на Гол, някакъв детектив от Флорал Парк, Лонг Айлънд, се обадил да съобщи, че има случай на самоубийство от преди две седмици при същите условия: сеанс по хипнотерапия при доктор Хамънд, последван от кошмари и прерязани вени. Не се бил свързал с Хамънд, защото явно не е отдавал особено значение на хипнозата. Изглежда странно да пренебрегне такъв факт, но постоянно стават странни неща. Както и да е, четвъртата жертва е двайсет и шест годишният Стивън Пардоза. Тогава Фентън разпространи публично теорията си за предизвиканите чрез хипноза и кошмари самоубийства. На практика обвини Хамънд в убийство и всички хиени от медиите хукнаха след доктора.

— Един момент, откъде детективът от Лонг Айлънд е разбрал, че Пардоза е ходил при Хамънд и е сънувал кошмари?

— Пардоза разказал на физиотерапевта си и той, след като видял некролога му в „Нюздей“, позвънил в полицията.

— Значи имаме трима мъже на около двайсет и пет плюс Итън Гол. Той на колко е бил?

Хардуик погледна Джейн.

Тя сви рамене:

— На трийсет и няколко. По-малкият му брат, Пейтън, е на двайсет и седем-осем, а имат пет години разлика.

Нещо в тона ѝ, когато спомена брата, направи впечатление на Гърни. Той тъкмо се канеше да попита, но Хардуик заговори преди него:

— След като научил за смъртта на Пардоза, всичко се наредило в главата на Фентън. Имало четири „жертви“, както започна да ги нарича, и четиримата са сънували кошмари и са били лекувани от Ричард Хамънд — известен с експериментите си в областта на хипнозата. Ако слушаш Фентън, Хамънд е нещо като нацистките доктори.

— Като стана дума — намеси се Джейн, — нося копия от всички ужасни статии, които излязоха след скандалната му пресконференция. — Стана и тръгна към вратата. — В колата са.

Гърни я спря с въпрос, който дори в неговите уши прозвуча прекалено грубо:

— Какво казва адвокатът на Ричард за това?

— Ричард няма адвокат.

— Дори след всичко, което се е случило?

— Да. — Тя направи малка пауза. — Дълга история. Не знам дали ще мога да я разкажа достатъчно добре. — Поклати глава. — Ще донеса папките.

— Идвам с вас — каза Мадлин. — Трябва да глътна малко чист въздух.

Стана и тръгна след Джейн, но преди това погледна съпруга си. В очите ѝ ясно се четеше посланието: