Джон Вердън: Не заспивай

Гърни слушаше мълчаливо.

Очите на Мадлин бяха широко отворени в очакване.

Хардуик продължи:

— Второ убийство с прерязани вени. Лио Балзак, на двайсет и осем. Когато детективът от Тийнек взел смартфона на жертвата и проверил календара му, установил, че имал час при местен терапевт два дни преди да се самоубие. Отишъл при въпросния психолог, изслушал куп увъртания около пациентско-лекарската тайна, но в крайна сметка научил, че Балзак е потърсил помощ, защото постоянно сънувал кошмари, откакто доктор Хамънд го хипнотизирал, за да го откаже от тютюнопушенето.

Това заинтригува Гърни:

— И вторият детектив също като първия се е обадил на Хамънд, за да го пита за хипнотичните сеанси?

— Точно така. И Хамънд му дал същия отговор.

— Не същия — уточни Джейн, като го погледна. — Освен че го уверил, че хипнотичните му сеанси не могат да причиняват кошмари, Ричард му казал за обаждането от първия детектив. Осъзнал, че се случва нещо странно, и искал двамата детективи да получат представа за цялостната картина. Разбирате ли колко е важно?

След като нито Гърни, нито Хардуик отговориха, тя обясни:

— Ако Ричард не го беше направил, ако не беше проявил тази готовност да съдейства, полицията във Флорида и в Ню Джърси никога нямаше да свърже двете самоубийства. Ричард по своя инициатива е споделил информацията. И това доказва, че няма нищо, което да крие.

Двамата мъже се спогледаха скептично.

— Обаче — намеси се Мадлин, — ако си спомням добре новините, има още.

— Има още цял куп лайна — потвърди Хардуик. — Най-голямото мазало тепърва предстои.

Преди той да продължи, Мадлин отиде до умивалника и донесе четири чаши кафе, лъжички, мляко и захар на един поднос.

Джейн взе най-близката чаша и благодари. После погледна внимателно Мадлин, сякаш оценяваше стройната ѝ, спортна фигура — все още елегантна и сексапилна на четирийсет и седем.

— Изглеждате много по-млада, отколкото си представях, докато идвахме насам — заключи с усмивка.

— По-млада?

— Джак ми каза, че Дейв се е пенсионирал от полицията. Думата „пенсионер“ ме кара да си представям съпрузи с прошарени коси, чоплещи нещо из градината. А вие се оказвате… такива. Изглеждате на трийсет и пет, а мъжът ви е като Даниел Крейг.

Мадлин се изкиска:

— Той може да прилича на Даниел Крейг, но аз отдавна не съм на трийсет и пет. Много сте любезна.

Гърни обясни:

— Повечето полицаи имат право да се пенсионират след двайсет и пет години трудов стаж. Затова е естествено да се махнеш и да се захванеш със… нещо ново.

Гласът му бавно затихна и думите му издадоха малко повече неувереност, отколкото му се искаше.

— Така — каза Хардуик и бързо ги върна към темата. — След като детективът от Тийнек се обадил на колегата си от Палм Бийч, логичната стъпка била да уведомят Нюйоркската щатска полиция, тъй като общият фактор между двете самоубийства, а именно Ричард Хамънд, пребивава на територията на щата Ню Йорк. И така този странен случай достига до бюрото на главен следовател Гилбърт Фентън.

— Един отвратителен мръсник — добави Джейн.

Хардуик кимна в знак на съгласие.

— Познаваш ли го? — попита Гърни.

— Да, познавам го. Веднага щом получил разследването, Фентън отишъл в имението на Гол да разпита доктор Хамънд, да проучи каквото може за хипнозата и да провери дали двете самоубийства могат да бъдат от някакъв интерес за полицията.

Хардуик се наведе и опря мускулестите си ръце на масата.

— Фентън е организиран човек, много добре ориентиран в йерархията. Затова, преди да приказва с Хамънд, потърсил главното отговорно лице — а именно Итън Гол. Обаче никой не знаел къде е Гол. Никой не го бил виждал от два дни. Досещаш се накъде вървят нещата, нали?

Гърни сви рамене:

— Май да, но все пак кажи.

— Четири дни след посещението на Фентън трупът на Итън бил намерен в една от бараките в имението на около километър и половина от главната постройка. Бараката не била много добре затворена. Били влизали животни… — Хардуик замълча, за да даде възможност на слушателите си да си представят сцената. — Не било лесно да потвърдят самоличността му. Зъбни отпечатъци, ДНК. Но запазената част от трупа била достатъчно, за да се установи, че поне на едната китка вените са прерязани. Имало също нож с кървави отпечатъци по него.

— Откъде знаеш всички тези подробности?

— Имам някои познати, които имат други познати.

— Какви са заключенията на криминалистите?