Джон Вердън - Не заспивай

Гърни тъкмо се канеше да му каже да си завре този надут тон в задника, когато чу задната врата. Джейн влезе в кухнята, все още с яке, с разрошена от вятър коса. Видимата тревога в изражението ѝ привлече вниманието на Мадлин.

— Джейн? Добре ли е брат ви?

— Твърди, че някой го следи, проникнали са в компютъра му. Мисля, че ченгетата се опитват да го подлудят, да го доведат до душевен срив.

На пръв поглед, активизирана от проблемите на брат си, Гърни виждаше в поведението ѝ типичен случай на взаимна зависимост. Иронията в такива взаимоотношения бе, че ако успее да реши трайно проблемите, „обгрижващият“ става непотребен. Единствено ако поддържа дългосрочно слабостта на зависимия, може да запази значимостта си. Той се почуди доколко Джейн Хамънд се вписва в този модел.

— Мислите ли, че тези подозрения на брат ви са… реалистични?

— Реалистични?

— Споделихте, че брат ви страда от преувеличени страхове.

— Това е друго. Онова е свързано с неща, които понякога си Въобразява. Това сега са неща, които реално вижда . Той не е луд, за бога! Не вижда неща, които не съществуват!

— Разбира се — намеси се Мадлин. — Дейвид има предвид какво значение Ричард придава на нещата, които вижда.

Джейн погледна Гърни:

— Какво значение ?

— Ако видите непозната кола да кара след вас по улицата, може някой да ви следи. От друга страна, може просто някой да кара след вас по улицата. Сигурен съм, че брат ви вижда нещата, за които говори. Питам се как ги тълкува.

— Не мога да отговоря на въпроса ви. Нямам достатъчно информация за това, което се случва. Но точно това е проблемът, не разбирате ли? Точно затова имам нужда от помощта ви. От вас и Джак. Нямам представа защо онези четирима души са се самоубили. Нямам представа какви са фактите. Знам само, че те не са такива, каквито твърди полицията. Но вие сте най-способен точно в това — да разкривате истината.

Гърни погледна крадешком Мадлин, за да провери как ще реагира тя към молбата за помощ на другата жена, но лицето ѝ беше безизразно. Джейн продължи:

— Ако дойдете във „Вълчето езеро“ да се видите с Ричард и да му зададете подходящите въпроси, сигурно ще разберете кое е реално и кое — не. Това е работата на добрия детектив, нали? А според Джак вие сте най-добрият. Ще го направите ли?

Гърни се облегна назад и се вгледа в лицето ѝ, в оживените ѝ от надежда очи. Вместо отговор попита:

— Кой реално управлява имението?

— Остин Стекъл е генерален директор. Той отговаря за всичко там, особено след смъртта на Итън, но и преди това. Итън му имаше стопроцентово доверие. — Джейн замълча за момент. — Остин е малко труден характер, но трябва да призная, че беше много лоялен към Ричард. Той го защити срещу лешоядите от медиите. Веднага щом Фентън обяви безумните си обвинения, имението бе обсадено от репортери. Остин нае частна охрана за първата седмица и арестува няколко нахалници за незаконно влизане в частна собственост и тормоз. Щом това се разчу, спряха да се промъкват в комплекса.

— Споменахте, че Итън има брат. Той участва ли активно в бизнеса?

— Пейтън ли? Живее в имението, но само толкова. Не върши нищо полезно.

— Какъв му е проблемът?

— Кой знае? Всяко стадо си има мърша.

Гърни кимна леко.

— Споменахте, че Пейтън е около трийсетте.

— На двайсет и осем или двайсет и девет, струва ми се. Около възрастта на Остин. Но като енергия, амбиция и интелект са на различни планети.

— Други братя или сестри?

— Няма други живи. По принцип Итън и Пейтън са най-голямото и най-малкото от пет деца. Трите средни обаче са загинали е баща им в катастрофа с частния му самолет по време на буря. Две години по-късно майка им получава нервна криза и се самоубива. Тогава Итън е бил на двайсет и една, а Пейтън — тийнейджър. Нещастието само е задълбочило пропастта между двамата. Това, че Итън е определен за настойник на брат си, също не е подобрило нещата.

— Като споменахте, че всяко стадо си има мърша…

— Пейтън винаги е създавал проблеми. Като дете крадял, лъжел, бил побойник. После се заредила безкрайна серия от пропаднали приятелки — проститутки, извинете за откровеността — скандално поведение, хазарт, наркотици, каквото се сетите.

— И живее във „Вълчето езеро“?

— За съжаление.

Гърни погледна Хардуик, за да провери реакцията му, но той ровеше нещо в смартфона си.

Джейн погледна умолително Гърни:

— Ще дойдете ли поне да поговорите с Ричард? Може би да огледате?