Джон Вердън - Не заспивай

Местните жители бяха принудени да напуснат домовете си, отчуждени заради нуждата на Ню Йорк от вода. Всички къщи и плевни, църквите, училищата и магазините бяха изгорени, после овъглените греди и каменни основи — изравнени с булдозери, а всички мъртъвци — ексхумирани от гробищата. Сякаш долината никога не е била населена, сякаш общността, съществувала близо век тук, никога не я е имало. Сега големият язовир бе главният обитател на долината; на дъното му останките от човешки жилища отдавна бяха покрити с тиня.

Тези сухи факти обаче, въпреки че бяха станали причина за появата им, не бяха цялата същност на тези повтарящи се във въображението му сцени. Представяше си как стои в мрачните, синьо-зелени, мъртвешки тихи дълбини на язовира. Навсякъде около него имаше изоставени домове с избити врати и прозорци. Непокътнат сред наводнените селски къщи се издигаше жилищният блок в Бронкс, където бе прекарал детството си. Той също беше призрачно пуст с прозорци — просто едни правоъгълни дупки в мрачната тухлена фасада. През тези отвори влизаха и излизаха същества, подобни на змиорки. Вътре в мрака дебнеха морски змии. Бавно ледено течение, преминаващо над самото тинесто дъно, теглеше краката му към заплашително стърчащата сграда и зловещото ѝ съдържание.

Образите бяха толкова реалистични, че Гърни направи гримаса на погнуса. Той тръсна глава, пое си дълбоко въздух, запали колата и пак излезе на шосето. Потегли към къщи, решен никога повече да не се фиксира върху този сън.

В продължение на десетина километра възвишенията и долчинките между язовира и Уолнът Кросинг създаваха комуникационна дупка. Но когато зави по тесния път към къщата си, Гърни влезе в обхвата на местната предавателна антена и телефонът му иззвъня.

Беше Джейн Хамънд.

— Чухте ли? — Гласът ѝ трепереше от гняв.

— Какво да чуя?

— За последната пресконференция на Фентън.

— Какво се е случило?

— Той още повече влошава нещата.

— Какво е направил.

— Заявил е, че сега Ричард е „главен заподозрян“ в разследване на „умишлено убийство“, както го нарича.

— „Умишлено убийство“? Точно тези думи ли е използвал?

— Да. И когато репортерите го попитаха дали това означава, че Ричард ще бъде арестуван и съден за предумишлено убийство, той не каза „не“.

— А какво каза ?

— Че се мисли по този въпрос и че следствените действия продължават.

— Спомена ли какви нови доказателства са дали основание за такова решение?

— Същите безумни твърдения. Отказа на Ричард да съдейства за разследването. Разбира се, че ще откаже да съдейства! Кой ще съдейства на тълпата, която е тръгнала да го линчува?

— Отказът да съдейства не е ново доказателство. Споменаха ли нещо друго?

— Още нелепости за сънищата. Фентън от самото начало твърдеше, че след като са имали сеанс при Ричард, всяка от жертвите е започнала да сънува кошмари. Но сега твърди, че са имали един и същи кошмар. Пълна глупост.

Гърни отби встрани от пътя. Ако един човек сънува един и същи сън няколко нощи подред, това е странно. Но четирима души да сънуват същия сън, това беше изключително странно.

— Сигурна ли сте, че сте разбрали добре?

— О, разбрах го отлично. Фентън каза, че всички жертви са разказали на някого за кошмарите, които са ги измъчвали. Уензън казал на свещеника си. Балзак казал на психолога си. Пардоза казал на физиотерапевта си. Итън го описал в писмо до някого. Според Фентън четирите разказа са еднакви в същността си.

— Каква е неговата теория?

— Каза, че понеже всичките са сънували един и същи сън , след като са били хипнотизирани от Ричард, това доказвало, че Ричард е виновен — и не само за кошмарите, а и за самоубийствата. После добави: „четирите самоубийства, които са ни известни засега “ — като че ли Ричард е някакъв сериен убиец.

— Обаче Фентън не го е обвинил официално в нищо, нали?

— Да го обвини официално? Не. Подложи го на злобни нападки? Да. Унищожи репутацията му? Да. Провали кариерата му? Да. Преобърна живота му надолу с главата? Да.

Джейн продължи още известно време да излива гнева и тревогата си. Гърни по принцип се чувстваше неловко, когато ставаше свидетел на такива разгорещени емоции, но много добре разбираше реакцията ѝ към този случай, ставащ все по-заплетен с всяко следващо разкритие.

Четирима души да сънуват един и същи сън?

Как беше възможно?

Гърни отново подкара колата, мина покрай плевнята, покрай езерцето, покрай пасището. Когато спря зад къщата, забеляза един червеноопашат ястреб. Птицата кръжеше над ливадата, разположена между къщата и плевнята. Центърът на бавните кръгове изглежда беше ограждението до кокошарника. Гърни слезе от колата и погледа няколко секунди. Ястребът се повъртя още малко, после продължи по права линия и се изгуби от поглед зад кленовата горичка, граничеща с пасището.