Джон Вердън - Не заспивай

— Какво да не е наред?

— Откакто дойдоха Джак и Джейн, сякаш си на друг свят.

— Извинявай. Умът ми е зает с прекалено много неща.

Тя се обърна и отиде в кухнята.

Вечерята беше кратка и се състоеше от варени картофи, грах на микровълнова, риба и само откъслечни разговори. Докато раздигаха масата, Гърни попита:

— Каза ли на Сара, че утре рано заминаваме?

— Не.

— Ще ѝ кажеш ли?

— Да.

— Ако отворим кокошарника и пуснем кокошките сутринта, някой трябва да ги затвори вечерта.

— Прав си. Ще ѝ се обадя.

Отново настъпи продължителна тишина. Мадлин изми чиниите, приборите, тигана от рибата, тенджерата от картофите и подреди всичко на Стойката за сушене. От години бе запазила този ритуал пред мивката само за себе си.

Второстепенната роля на Гърни бе да седи и да гледа.

Когато свърши, Мадлин избърса ръцете си, но вместо да вземе някоя книга и да седне както обикновено на креслото до печката на дърва в дъното на стаята, тя остана пред умивалника, втренчена в някаква въображаема картина.

— Мади, какво, по дяволите, става?

Още докато задаваше този въпрос, подтикнат повече от раздразнение, отколкото от загриженост, Гърни осъзна, че допуска грешка.

— Казах ти. Просто много неща са ми се струпали на ума. В колко трябва да тръгнем утре?

— Сутринта ли? В осем? Осем и половина? Добре ли е?

— Предполагам. Събра ли си багажа?

— Няма да вземам много неща.

Тя се вгледа в лицето му за няколко секунди, после изгаси лампата над умивалника и излезе от кухнята през коридорчето, водещо към спалнята им.

Гърни погледна през плъзгащия се прозорец и не видя нищо. Сумракът отдавна бе преминал в тъмна нощ — нощ без луна и звезди.

По някое време след полунощ настъпи рязка промяна на времето. Излезе силен вятър, който издуха облаците, и луната озари кленовата горичка пред прозореца на спалнята.

Гърни се събуди от воя на вятъра, отиде до тоалетната, изпи чаша вода и постоя известно време на прозореца. Лунната светлина, която озаряваше увехналата от студа трева на пасището, приличаше на слана.

Той пак си легна, затвори очи и се опита да прочисти ума си, като се надяваше, че пак ще заспи блажено. В съзнанието му обаче се заредиха една след друга смущаващи картини, моменти от деня, озадачаващи въпроси и полуоформени хипотези — игла, забутана някъде в купа сено.

Мислите му бяха прекъснати от някакъв звук — пронизителен, надделяващ над воя на вятъра. После рязко спря. Гърни зачака. Звукът отново се чу, сега по-ясно. Пискливият лай на койоти. Той си ги представи като малки вълци, обкръжили плячката си на осветения от луната скалист хребет над горното пасище.

На заранта Гърни се събуди изтощен. Стана с мъка и се пъхна под душа. Горещата вода постигна обичайния си магически ефект — прочисти ума му и го съживи.

В спалнята намери двата сака, кои го Мадлин му бе показала предишната сутрин. Този на жена му — пълен и закопчан с ципа; неговият отворен и чакащ вещите му.

Гърни не обичаше да стяга багаж за пътуване — може би защото не харесваше самите пътувания, особено онези, в които се очакваше да се забавлява. Успя все пак да събере и опакова нещата, които биха могли да му потрябват. Занесе двата сака до задната врата на кухнята, където Мадлин бе стоварила скиорските им екипи, снегоходките и ските. Когато ги видя, той се почувства още по-неловко, защото осъзна, че единствената част от екскурзията им, която го интересува, е краткото посещение във „Вълчето езеро“.

Изнесе всичко и го качи в колата. Докато наместваше нещата в багажника, видя Мадлин, увита с дебело палто, да идва през пасището откъм езерото.

Гърни се върна в кухнята и сложи кафе. След малко тя влезе. Когато я чу в антрето, той извика:

— Кафето е готово. Искаш ли?

Не успя да разбере смотолевения отговор. Повтори въпроса, когато тя влезе в кухнята.

Мадлин поклати глава.

— Добре ли си?

— Да. Качи ли всичко в колата?

— Доколкото мога да преценя, да. Саковете, ските…

— Джипиеса?

— Разбира се. Защо?

— Заради обиколката, която ще правим. Не искам да се изгубим.

— Пътищата не са чак толкова много, че да се изгубим.

Тя кимна. Изглеждаше все така умислена като миналата вечер. Преди да излезе от стаята, добави с малко хладен тон:

— Докато беше в банята, се получи съобщение. На телефонния секретар.

Гърни отиде в хола. По тона на жена си подозираше, че го е търсила Ребека. Оказа се прав.