Джон Вердън - Не заспивай

Ричард направи крачка напред и протегна ръка.

— Благодаря, Дейвид.

Това бе всичко, което каза, но го направи толкова искрено, че не беше необходимо нищо повече.

Джейн кимна ентусиазирано:

— Благодаря. Много благодаря. — Приближи се и прегърна Гърни, очите ѝ се напълниха със сълзи. Прегърна и Хардуик. — Благодаря и на двамата. Вие ни спасихте живота.

Хардуик побърза да насочи разговора в не толкова емоционална посока:

— Ако решите да заведете дело срещу щатската полиция или лично срещу Фентън…

— Не — прекъсна го Ричард. — Достатъчно ми е, че всичко свърши. От това, което чух, теорията му съвсем пропада. Нека това да бъде краят.

Едва беше свършил, когато вратата на хотела се отвори и влезе самият фентън заедно с един униформен полицай. Униформеният застана до вратата, а Фентън продължи напето до Главния салон и спря на сводестия вход.

Огледа едно след друго лицата на хората в стаята и накрая спря поглед на Хардуик. Устата му се изкриви в самодоволна усмивка:

— Така, така. До мен достигна неприятният слух, че моят стар приятел Джак се опитва да провали едно мое важно разследване. А пък тази сутрин получих сигнал от Пътното управление, че някой, който се представя за детектив от БКР, е реквизирал тежка снегопочистваща техника. Реших да проверя лично какво става. И у кого намирам откраднатата машина? Съжалявам, че трябва да го кажа, но ми изглежда, че всички присъстващи в тази стая са замесени.

Усмивчицата премина в садистична гримаса:

— Това е сериозно нарушение. Опасявам се, че не мога да позволя предишното ни приятелство да попречи на сегашните ми задължения.

Хардуик се усмихна и каза със сърдечен глас:

— Знаеш ли, Гил, ти никога не си бил особено умен. Но в момента биеш собствения си рекорд по глупост.

Може би заради разминаването между тона и думите му, Фентън не схвана веднага обидата. Когато я разбра, направи няколко крачки към Хардуик, а униформеният във фоайето тръгна към Големия салон с ръка на служебния „Глок“ в кобура си.

За да предотврати катастрофата, която щеше да се случи всеки момент, Гърни се намеси по единствения начин, който беше сигурен, че ще подейства. Изрече с висок и ясен глас:

— Остин Стекъл е мъртъв. Норис Ландън го уби.

Фентън се закова на място.

Униформеният спря по средата на фоайето.

На лицата им се изписа смайване, сякаш Гърни ги бе известил за пристигането на извънземни.

В продължение на десет минути Фентън изслуша с каменно изражение (само мускулчетата на едното му око потрепваха от време на време) разказа за зловещия план на Остин Стекъл с илюзията за причинените самоубийства, за отзвука от нея в тъмните дебри на службите за сигурност и за отчаяния и фатално объркан опит на Ландън да скрие следите си.

Най-сетне Фентън зададе въпрос, състоящ се само от една дума:

— Стекъл?

Гърни кимна:

— Много интелигентен тип. Може би единственият убиец в историята, който е убедил жертвите си да обявят публично, че искат да се самоубият.

— И ти си прострелял Ландън?

— Наложи се. Беше тръгнал да убива всеки, който би могъл да разкрие грешното му тълкуване на самоубийствата, включително мен. В неговия свят наивността е смъртен грях.

Фентън кимна като човек, получил сътресение на мозъка. Тишината бе нарушена след няколко секунди от суматоха във фоайето, която той като че ли не чу.

Едър мъж с кожено яке нахлу през главния вход и на висок глас даде нареждания на униформения да осигури полицейски ескорт до болницата в Платсбърг.

Първата мисъл на Гърни бе, че е нещо, свързано с Ландън. Но когато униформеният поиска разяснения, другият мъж обясни, че е докарал Пейтън Гол и „една млада жена“ с мерцедеса на Гол и има голяма вероятност двамата да умрат от измръзване, ако все още не са, след като „са задрямали след няколко питиета“ в гореща вана, която се е превърнала в контейнер с леденостудена вода след спирането на тока. Напълно закономерен резултат, помисли си Гърни.

Когато униформеният го попита как иска да процедират, Фентън го погледна неразбиращо и измънка:

— Правете каквото искате.

Униформеният се върна и каза на другия мъж — когото Гърни позна като намусения телохранител на вратата на Пейтън — да кара замръзналите пътници до Платсбърг както намери за добре. Бодигардът запротестира високо, изпсува и излезе.

Гърни посъветва полицая да повика подкрепления за издирването на Ландън, криминалисти да обработят трупа при генераторите и другия на горния етаж, електротехник да възстанови електричеството и друг старши следовател от БКР, за да оказва „съдействие“, ако обстоятелствата налагат. Даде тези препоръки на достатъчно висок глас, тъй че всички да чуят — и униформеният да разтълкува липсата на възражения от страна на Фентън като съгласие.