Джон Вердън - Не заспивай

Имаше типичната лепкава консистенция на кръв.

Гърни застана на колене, стисна зъби и насочи фенерчето нагоре към комина.

Трудно бе да определи какво вижда. Горе имаше нещо, покрито със сплъстени косми. По средата имаше петно с неправилна форма от прясна кръв.

Първата смразяваща мисъл, която му дойде, беше, че вижда темето на човешка глава, което означаваше, че нечия глава или, още по-невероятно, цяло тяло е набутано в комина.

Изглеждаше невъзможно.

Гърни се приближи още и миризмата стана по-остра.

Неохотно той легна на каменния перваз на камината, за да си осигури максимално добра позиция, и насочи фенерчето директно към косматото кърваво нещо.

Беше по-голямо от човешка глава. Може би бе животно. При това голямо. Сплъстената козина беше сива.

Възможно ли беше да е вълк?

Вълците се намесваха в това разследване от самото начало.

Гърни взе машата от металната стойка до камината, пъхна я в комина и здраво хвана нещото с нея.

Дръпна рязко, то се освободи, падна върху решетката и за момент сякаш оживя и се разду. Гърни се дръпна стреснато, после осъзна, че това, което вижда, са свити на топка груби зимни дрехи: мръсна шапка от животински кожи, мръсно брезентово палто, износени кожени обувки. С машата той хвана шапката и я издърпа от камината на пода. В задния край бе подгизнала от полусъсирена кръв.

Гърни извади брезентовото палто и обувките.

Не му трябваше много време, за да познае дрехите, които бе носил Барлоу Тар.

Но защо, по дяволите, бяха скрити в камината на Ландън?

И къде беше Тар?

И той ли бе убит?

Количеството кръв по шапката подсказваше, че вероятно да.

Кой обаче го беше убил?

Гърни си спомни собствените си думи, които бе казал на Мадлин: „Мисля, че Тар е намерил Ландън, преди Ландън да намери Тар.“

Но може би беше станало обратното.

Може би кървавата сцена при генератора не беше това, което изглеждаше.

Гърни изведнъж си представи друг сценарий и мисълта го изпълни със страх за безопасността на Мадлин. Зад него се чу съвсем лек звук — едва доловимо изскърцване. Гърни бързо се изправи и се завъртя към вратата.

Наполовина в мрака на коридора, наполовина в бледата кехлибарена светлина от газените лампи, лицето на Норис Ландън бе едва различимо.

Той направи крачка напред. Държеше лъскав пистолет с малък калибър и миниатюрен заглушител, типично оръжие за наемен убиец — леко, тихо и лесно за скриване. Бавно премести поглед от Гърни към лаптопа на масичката, после към кървавата шапка от кожа на койот на пода.

Когато отново погледна Гърни, очите му бяха пълни с хладна омраза.

Гърни спокойно посрещна погледа му. Не каза нищо. Трябваше да си изясни по-добре ситуацията, преди да реши кой е най-добрият подход да спаси живота си.

Ландън заговори:

— В един по-нормален свят щяха да ви съдят за държавна измяна.

— За какво? Защото разкрих четири убийства и се опитвам да спася един невинен човек?

Лицето на Ландън се изкриви в гримаса на възмущение.

— По дяволите, Гърни, нямате представа какви проблеми създавате — каква бъркотия сега ще трябва да оправям. Нямате представа какво излагате на риск. Вие сте по-лош от оня луд, Тар.

— Лудият, който ми даде вашия проектор?

Ландън изгледа Гърни изпитателно.

— Хората като Тар са само песъчинки между зъбните колела. Хората като вас създават истинските проблеми.

Гърни избра точно този момент, за да погледне крадешком към десния си глезен, после примигна няколко пъти, сякаш се опитваше да прикрие движението на очите си. Искаше да накара другия мъж да си помисли, че пистолетът му е в глезенния кобур.

Всъщност оръжието бе в джоба на сакото му и той не искаше Ландън да се досети. Надяваше се противникът да е възприел краткия му поглед надолу като жест, който не е трябвало да забележи. Играта беше много деликатна.

— Какво имате предвид под хора като мен?

— Хора, които са като коне с капаци. Хора, които не искат да видят голямата картина — реалността, в която живеем.

Сякаш повтаряше Фентън, помисли си Гърни. Или може би Фентън повтаряше Ландън.

— Светът е във война, Гърни. Най-голямата и най-смъртоносната война на всички времена. Нашият враг е решителен, фанатизиран, настървен да ни унищожи. Трябва да използваме всяко средство, което попадне в ръцете ни.

— Като ХИС?

В този момент Гърни съвсем леко премести десния си крак напред. Видя, че Ландън забеляза движението — точно преди да примигне изненадано при споменаването на съкращението на програмата за подтикване към самоубийство на ЦРУ.