Джон Вердън - Не заспивай

Една причина бе физическата изолираност на мястото, оградено от всички страни с планински хребети, непредсказуемото време, ограничените човешки контакти, бледата светлина и тъмните коридори. Това чувство се усилваше от факта, че се намираше в почти еднакъв на досегашния му апартамент, но със забележимо по-малки размери. Усещането бе не като от друго помещение, а сякаш това, в което се е намирал, се е стеснило.

Все още не можеше да установи източника на миризмата. Изглеждаше, сякаш е навсякъде. Гърни провери гардероба, чекмеджетата на бюрото, леглото, дивана, барчето, банята, душкабината — дори пода, стените и прозорците.

По време на третата обиколка на апартамента погледна под леглото, под креслата, под дивана, под масичката, под килимите.

След като не успя да намери източника, съсредоточи вниманието си върху естеството на вонята. Беше на вкиснало, на леко разложение… и смътно позната. Като дума, за която не можеш да се сетиш и най-вероятно ще ти дойде в момента, когато престанеш да се опитваш да си я спомниш. За да се разсее, седна на дивана пред лаптопите на Ландън и отново прегледа достъпните снимки и видеа.

Степента на техническата подготовка и решителността, които разкриваха, подсказваше, че Ландън може да е бил представител на анонимните интереси на „националната сигурност“, за които намекваха Фентън и Уиг. Ако беше така, значи той представляваше и силата, поддържаща позицията на Фентън по случая и имаща за главна цел да изтръгне самопризнания от Хамънд.

Това му напомни за статията в „Ню Йорк Таймс“ за информатора от ЦРУ Силван Маршалк и твърденията му за тайно звено, изследващо начини за предизвикване на самоубийство чрез хипноза. Печалната гибел на Маршалк броени дни след това придаваше на разкритията му смущаваща правдоподобност.

От паметта на Гърни започнаха да изплуват още факти. Например това, че Ричард работеше в имението „Вълчето езеро“ от две години и през същите две години Ландън бе редовен гост на хотела. Това, че Ричард имаше статии, разширяващи границите на хипнотичния метод. Това, че познаваше смъртоносната психология на вуду. Джейн бе споменала също, че с Ричард на няколко пъти са се свързвали организации, чиято структура и цели били, меко казано, неясни.

Поотделно тези факти не бяха особено показателни, но в комбинация подсказваха, че Ричард може би е попаднал в полезрението на тайна групировка, много напомняща онази, която Силван Маршалк се е опитвал да разкрие. Ландън се вписваше в сценария като работещ под прикритие неин представител, чиято първоначална цел е била да следи „авангардните“ изследвания на Ричард в хипнотерапията и в крайна сметка да го привлече в организацията.

Седнал на дивана на Ландън, Гърни трескаво обмисляше различни възможности и постепенно осъзна, че основните факти в случая произтичат от два различни интереса. Интересът на Стекъл към състоянието на Гол. И интересът на тайната шпионска организация към Ричард Хамънд.

Тези интереси можеше никога да не се пресекат — ако Остин Стекъл не беше нагласил сценария с четирите самоубийства, сякаш Хамънд стои зад тях и ако Норис Ландън не беше се хванал на тази въдица.

Гърни беше сигурен, че разбира какво е направил Стекъл и защо. Той беше измислил забележително находчив и успешен план. Не беше успял да предвиди обаче интереса, който случаят — и по-точно частта със „смъртоносния кошмар“ — ще привлече в тайните кръгове на правителствените служби, чийто представител бе Ландън. И как този интерес ще повлияе на разследването.

Сега, седнал на дивана пред масичката и лаптопите, Гърни забеляза още нещо. Тук миризмата му се струваше най-силна.

Той стана и вдигна възглавничките от тапицерията. Докато ги оглеждаше една по една, чу зад гърба си нещо, което звучеше като капване на вода върху твърда повърхност. Обърна се и погледна камината.

Тъкмо щеше да отдаде шума на въображението си, когато го чу пак.

Приближи се до камината и насочи фенерчето към голямата покрита със сажди горивна камера, после надолу към желязната решетка, чиято функция бе да крепи дървата. Върху една от прашните ѝ пречки имаше тъмно лъскаво петънце. Точно когато Гърни се наведе да го разгледа по-добре, на същото място капна друга капка.

Той предположи, че коминът тече. Водата може би беше от топящ се лед.

Когато приближи фенерчето към тъмното петънце обаче, установи, че течността е тъмночервена. Докосна я леко с пръст.