Джон Вердън - Не заспивай

Той насочи пистолета към гърдите на Гърни.

— Седни.

— Къде?

— На пода. С лице към мен. До масичката. Дръж ръцете си над кръста. Високо над кръста. Мразя да стрелям в затворено помещение. Много ми пищят ушите след това.

Гърни изпълни заповедта.

— Сега изпъни крака право напред.

Гърни отново се подчини. При това движение долният край на глезенния кобур се показа под крачола. Той очакваше Ландън да се приближи, за да вземе пистолета, който си мислеше, че е там, но вместо това другият мъж го накара да премести тежката масичка над изпънатите си крака и да постави ръце върху нея. В тази позиция наистина беше невъзможно да достигне кобура на глезена си.

Ландън явно остана доволен. После си придаде озадачено изражение.

— Какво беше това съкращение, което спомена?

— Хипнотично индуцирано самоубийство. Програмата, за която Силван Маршалк е разказал пред медиите. Информацията, заради която се е простил с живота.

Ландън го погледна презрително:

— На тоя пропаднал наркоман ли намери да се възхищаваш?

— Не го познавах.

— Обаче мислиш, че смъртта му е голяма загуба за света? Ще ти кажа нещо честно. Когато боклук като Силван Маршалк застраши програма, която би могла да спаси живота на хиляди американци, той доброволно се отказва от своя. Нито Бог, нито конституцията дават право на някого да отслабва нашата отбрана във време на война. Пак повтарям, за да бъде ясно — ние сме във война.

— И Барлоу Тар ли беше враг?

— Тар беше само едно малко разсейване.

— Ами жена ми? И тя ли е враг?

— С жена ти избрахте грешната страна.

— Имаш предвид, че бавим самопризнанията на Ричард Хамънд?

— Застанахте между интересите на родината и един човек, който имаше потенциала да бъде стратегическа придобивка за нас. Бяхте предупредени. Неведнъж.

— Предполагам, че сте смятали Хамънд за потенциална стратегическа придобивка, защото сте вярвали, че е способен да тласка хората към самоубийство чрез хипноза — метод, за който ти и приятелите ти сте готови да убивате.

Ландън не каза нищо. Изражението му беше замислено и безчувствено.

— Затова, когато си чул, че някой, хипнотизиран от Хамънд, наистина се е самоубил — и когато е станало неведнъж, а четири пъти — си решил, че проблемът на ХИС е решен. Оставало е само да накараш Хамънд да разкаже как го е направил. Очаквал си не да признае, че го е направил. А как го е направил. Жалко само, че няма какво да признава. Жалко, че предположенията ти се оказаха грешни. Жалко, че сега трябва да почистиш кашата, която си забъркал. Сигурно не искаш някой в управлението да разбере за тъпата ти грешка — как си се хванал на една най-обикновена измама.

Гърни говореше спокойно, уверено, почти весело. Знаеше, че върви по опасната граница между провокирането на ярост и посяването на съмнение. Но опасните граници бяха част от играта.

Изражението на Ландън не издаваше нищо.

Гърни импровизира:

— Като заговорихме за измами, сигурно ще ти е интересно да видиш снимките, които имам.

Спомни си съвета на Мадлин: „Само открехни вратата.“

— Къде са тези снимки?

— На една флашка.

— Къде?

— В джоба ми.

Гърни посочи десния джоб на сакото си, който в сегашната му седнала позиция се показваше съвсем малко над масичката.

Ландън го изгледа изпитателно.

— Да ти я хвърля ли? — попита Гърни. — Или сам ще дойдеш да си я вземеш.

Ландън се поколеба. После направи крачка напред и насочи пистолета си към гърлото му.

— Бавно извади флашката от джоба. МНОГО БАВНО.

Като си придаде възможно най-плах и беззащитен вид, Гърни бавно бръкна в джоба.

С едно-единствено плавно движение хвана пистолета и без да го изважда от джоба, го насочи към другия мъж и почна да стреля.

Не разбра кой куршум го улучи и къде, но някъде около шестия изстрел Ландън нададе зверски рев и хукна назад в коридора. Докато Гърни успее да махне тежката масичка от краката си, да се изправи и да стигне до вратата с пистолет в едната ръка и фенер в другата, в тъмния коридор цареше тишина. Той го освети по цялата му дължина, но от Ландън нямаше следа.

Гърни изгаси фенера, за да не става лесна мишена и отиде до вратата на своята стая. Отключи я и отвори.

Отвътре, точно до вратата, на слабата светлина от газеника видя Мадлин — ококорена от страх, със стиснати зъби и вдигнала над главата си един ръжен, готова да удари. Остана втренчена в него около пет секунди, после си пое дъх и отпусна ръжена.