Джон Вердън - Не заспивай

— Дали да не слезеш отпред, за да не го изпуснеш?

— Заключи вратата след мен.

За да не бъде изненадан от Ландън, Гърни извади пистолета от джоба и излезе, като го държеше отстрани на тялото си с дулото надолу.

Застана пред главния вход на хотела и вдигна яката си заради вятъра. След няколко минути огромната машина пак се появи, вече със спрени ротори. Приближи се бавно до навеса и спря. Мощният дизелов двигател побръмча още няколко секунди и замлъкна.

Шофьорът слезе от високата кабина и свали вълнената шапка и дебелия шал, закриващи цялото му лице освен очите.

— Боже, какъв студ! Как, по дяволите, живеят тия хора?

— Джак?

— Не, баба ти.

Гърни посочи снегорина:

— Откъде взе…?

— Назаем. Без него нямаше да мога да дойда. Адирондакс друг път. Това е Сибир, мамка му.

— Взел си го назаем ?

— Не точно взех. По-скоро го иззех. Знаеш, по спешност за полицейско разследване, дрън-дрън.

— Но ти не си действащ полицай.

— Нямаше време за доуточняване. Има ли причина да ме посрещаш с патлак в ръка?

— Ще ти разкажа по-късно. Накратко, Остин Стекъл е мъртъв, Барлоу Тар е мъртъв и прострелях един агент на ЦРУ, който може още да е жив.

Гърни разказа набързо на Хардуик за плана на Стекъл да получи контрол върху състоянието на Гол и фаталното взаимодействие между сценария със смъртоносния кошмар и амбициите за контрол над съзнанието на групата на Ландън в ЦРУ.

— Мислиш, че Ландън се е опитал да спаси кариерата си, като унищожи всички доказателства за грешката си?

— Нещо такова.

— И вие с Мадлин сте били последните в списъка?

— Най-вероятно.

— По дяволите. Трудно ми е да кажа кой е по-голям мръсник, Стекъл или Ландън.

Гърни отговори, без да се колебае:

— Ландън.

— Защо мислиш така?

— Стекъл беше дявол. Ландън беше дявол, който се мисли за ангел. От онези, които си въобразяват, че ангелите са най-лошите от всички.

— Май си прав.

— Добре, а ти какви интересни новини ми носиш?

— Вече няма голямо значение, след като Стекъл е мъртъв. Но Ести се разрови в миналото му, още когато се е казвал Алфонс Волк. Можеш ли да познаеш какво означава Волк на словенски?

Гърни се усмихна. Новината идваше малко късно, за да бъде полезна. Но беше приятно да види потвърждение на подозренията си.

— Вълк?

— Точно така. Сега може ли да влезем вътре, преди топките ми да са станали на ледени блокчета?

Избраха Големия салон — е единствен вход, през който се виждаше добре фоайето, и без прозорци — като най-подходящо място да седнат и да обсъдят следващите си действия. Хардуик запали огън, а Гърни се качи да вземе Мадлин.

Завари я да си мие зъбите пред умивалника, по дънки и пуловер. Тя спря и се усмихна мрачно:

— Опитвам се да се почувствам нормално.

Гърни ѝ разказа как Хардуик е иззел чудовищния снегорин и как Ести Морено е открила връзката между Стекъл и „Брайтуотър“.

Тези новини явно не я изненадаха.

— Какво ще правим сега? — попита тя.

— Трябва да намерим Ландън, да проверим Джейн и Ричард, да проверим Пейтън, да видим какво е състоянието на генераторите, да се обадим на местния шериф и Криминалното бюро. След това ще трябва да се свърши още много работа, но не от нас.

Тя се усмихна и кимна:

— Ти успя.

— Какво успях?

— Да спасиш Ричард.

Нямаше смисъл да ѝ напомня, че целта му не е била да спасява Ричард. Освен това трябваше да се уверят, че Хамънд е още жив.

— Сега трябва да седнем с Джак и да решим кой какво ще прави.

Минаха по тъмния коридор до главното стълбище, осветено сега от утринната светлина, проникваща през прозорците и стъклената врата на фоайето. Когато тръгнаха да слизат, Гърни чу гласове от Големия салон.

— Това са Ричард и Джейн — установи Мадлин и се усмихна облекчено.

Брат и сестра Хамънд бяха живи и здрави. Джейн разговаряше разпалено с Хардуик, а Ричард стоеше малко встрани и слушаше.

Когато видя Гърни и Мадлин, Джейн спря по средата на изречението и го погледна с изпълнени с надежда очи:

— Вярно ли е? Наистина ли всичко свърши?

— Що се отнася до обвиненията срещу Ричард, бих казал, че да. Очевидно е, че той е петата жертва на сложен план. Не е имало изпадане в транс, не е имало самоубийства. Четиримата мъже са били убити. Престъплението е сложно замислено, но мотивите са прости — алчност и властолюбив.

Гърни отново разказа накратко какво се е случило, както направи за Хардуик.

Джейн зяпна:

— Боже мой! А ние нищо не подозирахме. Абсолютно нищо. Когато снегоринът мина покрай бунгалото и най-сетне можехме да използваме колата, решихме да дойдем до хотела, за да се уверим, че двамата с Мадлин сте добре, и да попитаме Остин за генераторите. Когато влязохме, видяхме Джак и… ето ни всички тук.