Джон Вердън - Не заспивай

Един клон силно изпука от тежестта на снега и вятъра някъде в гората и Мадлин изахка уплашено.

След като не видя Ландън и си даде сметка, че и да оглежда генераторите, няма да разбере нищо, Гърни за последен път освети наоколо.

— Какво е онова там? — попита Мадлин.

Той погледна накъдето сочеше тя.

Отначало не видя нищо.

После забеляза нещо тъмно на земята, стърчащо иззад по-близкия генератор.

Приличаше на ръка с ръкавица.

— Стой тук.

Гърни предпазливо заобиколи отстрани до място с по-добра видимост от другата страна на генератора.

От снега наистина стърчеше ръка. Ръка на човек, проснат на земята по очи. Покрай едната страна на тялото имаше навят сняг, който частично го покриваше, но това, което се виждаше, беше познато — най-вече гумените ботуши до коленете, елегантното яке „Барбър“ и карираният шал.

Гърни се приближи още. Премести лъча на фенерчето по дължината на тялото, до шала и нагоре…

Гледката го смрази.

Главата бе разцепена на пет-шест отделни кървави парчета.

— Какво е? — извика Мадлин и понечи да се приближи.

— Стой там! — изкомандва той по рефлекс с гласа на дългогодишен полицай. Бързо добави с по-човешки тон: — Не искаш да видиш това.

— Какво е?

— Повторение на сцената от апартамента.

— О, боже. Кой…?

— Явно Тар е намерил Ландън, преди Ландън да намери Тар.

Гърни се насили да се приближи още, за да огледа по-добре обезобразената глава. Изглеждаше нацепена по същия начин като тази на Стекъл, вероятно със същото оръжие. В снега около ужасяващата пихтия бе попила кръв, образувайки зловещ ореол от червен лед.

Отстрани Гърни забеляза дуло на пушка, едва подаващо се от снега. Наведе се и разчисти наоколо. Беше правена по поръчка „Уедърби“, с ръчно изработен орехов приклад. Опита се да я вдигне, за да провери дали е стреляно с нея, но беше замръзнала за земята.

Той осъзна, че трупът, включително разчленената глава, сигурно също са замръзнали.

Каквито ѝ хищници с остри зъби да бродеха из гората през нощта и колкото и полезно да беше за патоанатома, ако съхранеше трупа непокътнат, нямаше начин да пренесе сам тялото в сградата.

Върна се при Мадлин.

— Трябва да се приберем в хотела.

— Нали щяхме да предупреждаваме Джейн и Ричард.

Гърни поклати глава:

— Не след това, което току-що видях. Няма да рискувам това да се случи с теб заради едната надежда, че мога да предпазя тях. Преди да направим нещо за когото и да било друг, трябва да осигурим безопасно място за себе си.

— Безопасно място… — повтори тя, сякаш се надяваше, че думите ще ѝ вдъхнат увереност. Погледна към пушката до трупа на Ландън. — Мислиш ли, че в стаята му ще има други оръжия?

— Много е вероятно. Трябва да ги вземем за собствена защита и за да не попаднат в ръцете на Тар или някой друг.

— Някой друг?

— Изглежда много вероятно Тар да е убил Ландън и Стекъл, но не можем да сме сто процента сигурни. Може да е Пейтън или някой работещ за него. Все още не намирам логично обяснение на тези две убийства.

Освен да намери и вземе оръжията, които Ландън вероятно бе донесъл, Гърни се надяваше, че нещо сред вещите му би могло да подскаже причината за смъртта му, както и за смъртта на Стекъл.

Времето, в което бяха извършени убийствата, говореше, че убиецът е имал достъп до предаването от някое от двете подслушвателни устройства и не само че е чул признанията на Стекъл, ами е знаел, че Гърни временно е излязъл от апартамента. Това накара детектива да се запита дали не е подценявал Тар през цялото време.

Тази мисъл още повече засили нетърпението му да се добере до вещите на Ландън. За негова изненада Мадлин предложи да го изчака в другата стая, докато той претърсва тази на убития.

Преди да излезе в коридора, Гърни провери прозорците и балкона. Имаше две разлики с апартамента — и двете в тяхна полза при тези обстоятелства. Първо, балконската врата беше дървена и солидна, а не остъклена, и второ, прозорците бяха значително по-малки. Много по-трудно бе да се проникне с взлом в тази стая.

Гърни се увери, че пистолетът му е зареден и пълнителят е пълен до максималния си капацитет от петнайсет патрона. Помисли дали да не го сложи в глезенния си кобур, но реши да го остави в джоба на сакото — малко по-лесно достъпно място.

Взе големия фенер и универсалния ключ и излезе в тъмния коридор. Изчака Мадлин да заключи вратата след него и продължи към стаята на Ландън.