Джон Вердън - Не заспивай

В този момент обаче чу затръшване на врата в другия край на коридора и приближаващи се стъпки. Стъпките спряха на известно разстояние от тях и след малко се чу рязко почукване, най-вероятно на вратата на техния апартамент.

Гърни отвори вратата на стаята и излезе в коридора. На светлината на фенерчето видя вече познатите му гумени ботуши, яке „Барбър“ и кариран шал.

Норис Ландън държеше фенерче в едната ръка и пушка в другата.

— Гърни? Какво става тук?

— Дълго е за разказване. Какво е станало?

— Автомобилите ни са повредени. Някой е накълцал акумулаторите с брадва или нещо подобно. Търсих Остин, но никакъв го няма. Все пак намерих следи, отдалечаващи се от мястото на саботажа, и смятам да ги проследя и да потърся отговор. Реших, че не е зле да съм подготвен. — Кимна към пушката. — Дойдох да видя какво е положението при вас, преди да изляза, и дали знаете нещо.

Гърни не виждаше причина да крие фактите. Разказа на Ландън съкратена, но доста точна версия на разпита, при който Стекъл бе признал вината си. Добави също разказа на Стекъл за срещата му с Барлоу Тар и брадвата. Уточни обаче, че макар да е възможно Тар да е злосторникът, не е изключено самият Стекъл да е повредил колите. Накрая обясни, че в момента управителят на хотела е вързан в апартамента, един вид извънреден арест, и ще остане така, докато не се появят представители на официалните власти.

Ландън изглеждаше смаян:

— Гръм и мълнии! Остин. Цялата работа с кошмарите е организирана от него, така ли?

— Така изглежда.

— В такъв случай напълно е заблудил Фентън, а? Пресконференциите, историите в пресата — всичко е тотално сбъркано.

— Явно.

— Адски хитро.

— Да.

Ландън поклати глава:

— И сега какво?

— Зависи кога ще се оправи времето. Като стана дума, наистина ли мислите да тръгнете по онези следи? В тъмното? В снежна буря?

— Аз съм ловец, Гърни. Искам да разбера кой е прецакал колите ни. Казвате, че може да е бил Стекъл. Басирам се, че е бил Тар само като гледам как е направено. Интуиция. Видяхте ли какъв хаос е долу? Как е удрял. Това е работа на луд човек. Освен това искам да погледна генератора. Може би е изключил, защото е засмукал сняг във вентилацията.

— Внимавайте. Има опасност да срещнете мъж с много остра брадва.

Ландън се усмихна:

— Ловували ли сте глигани в храсталак на смрачаване?

Гърни не отговори. Изчака да чуе главния мотив на изказването.

— Повярвайте ми, мога да се справя с Барлоу Тар.

Усмивката изчезна от лицето на Ландън, той се обърна и се отдалечи по тъмния коридор.

Гърни остави вратата открехната и изчака, докато другият мъж слезе във фоайето и излезе в бурята.

— Странна птица — отбеляза Мадлин.

Гърни отиде до прозорците, гледащи към балкон, подобен на този в апартамента. През сипещия се сняг видя светлината от фенерчето на Ландън да се появява изпод навеса и после бавно да се отдалечава от хотела, вероятно следвайки стъпките, които вятърът не е заличил.

— Добре, хайде да свършим нашата работа.

С фенерче в ръка Гърни излезе от стаята и се насочи към вратата на апартамента. Отключи и влезе, Мадлин — след него. Вътре беше студено.

Той освети наоколо. Всичко изглеждаше, както го беше оставил. Въпреки че една голяма стояща лампа частично му пречеше да види Стекъл, ръцете на мъжа още бяха вързани зад облегалката на дървения стол и нямаше признаци да се е опитвал да се развърже.

— Адски е студено — оплака се Мадлин.

Гърни осъзна, че в стаята е по-студено, отколкото би трябвало, дори при положение, че централното отопление не работеше от половин час.

Той насочи фенерчето към прозорците. Всички бяха затворени, вратата на балкона — също. Гърни обаче веднага забеляза откъде прониква студеният въздух и това силно го разтревожи. В голямото стъкло на вратата близо до механизма за заключване имаше дупка с назъбени краища.

Някой беше влизал или се бе опитал да влезе. Гърни отново насочи фенерчето към вътрешността на стаята.

— Стекъл!

Не последва отговор.

Със свит стомах Гърни се приближи към стола. Не знаеше дали да вярва на очите си.

Осъзна, че това, което вижда, е реалност — ужасяваща реалност — и почти му прилоша. Опита се да спре Мадлин да не идва, но беше късно.

Тя също видя страховитата гледка. Издаде сподавен стон и се вкопчи в ръката му.

Мускулестото телосложение и познатите дрехи бяха почти сигурна индикация, че тялото на стола е това на Остин Стекъл.

Не можеше да бъде абсолютно сигурен обаче, защото главата бе отсечена от торса и накълцана на парчета.