Джон Вердън - Не заспивай

Детективът се усмихна:

— Доказателствата са необходими само в съда.

Стекъл стисна зъби. Гърни продължи със суров тон:

— Съдебната система не работи. Превърнала се е в една игра. Хитреците печелят, а глупаците губят. Безобидни смотаняци отиват зад решетките за няколко хапчета, които полицията е намерила в джобовете им, а истинските злодеи — онези, които убиват добри хора — се измъкват със скъпите си адвокати.

Насочи пистолета към дясното око на Стекъл, после към лявото, към гърлото, сърцето, корема, слабините. Стекъл присви очи. Гърни продължи:

— Вбесяват ме изродите, които убиват добри хора. Изродите, които не мога да се преструвам, че не забелязвам; тези, които не вярвам, че съдилищата ще накажат.

— Какво искате от мен?

— Нищо, Алфонс. Ти нямаш какво да ми дадеш. Не притежаваш нищо, което искам.

— Не разбирам.

— Просто е. Това не са преговори. Това е екзекуция.

— Не съм убил никого.

Гърни сякаш не го чу:

— Когато изродите убиват добри хора, моята работа е да свърша онова, което съдът не може да свърши. Изродите не могат да убиват добри хора и да остават ненаказани. Поне докато аз съм насреща. Това е моята мисия в живота. Ти имаш ли мисия в живота?

Гърни внезапно вдигна пистолета и го насочи между очите на Стекъл.

— Чакайте! За бога! Чакайте малко! За какви добри хора говорите?

Гърни положи усилие да скрие триумфа си. Беше накарал Стекъл да повярва, че може да избегне възмездието, като се опита да докаже, че жертвите не са заслужавали никакво правосъдие. Това бе път, по който заподозреният най-често сам признаваше престъпленията си, мислейки си, че ще се спаси.

— Добрите хора, за които говоря, са Итън Гол и приятелите ти от „Брайтуотър“. Но най-вече Итън. Този човек е бил светец.

— Добре, почакайте. Искате ли да знаете истината?

Гърни не каза нищо.

— Нека да ви кажа за Итън, шибания светец.

Стекъл избълва цяла тирада, описваща Гол като маниакално властен човек с фиксидея да манипулира живота на всички около себе си — тиранин, който използвал фондация „Нов живот“ като затвор, където неговите прищевки били закон.

— Всеки ден, всяка минута ни унижаваше, разкъсваше ни на малки парченца, които после да слепва обратно по какъвто си поиска начин, сякаш бяхме скапани играчки. Великият бог Итън. Бог Итън беше противно чудовище. Светът трябва да е благодарен, че се отърва от него.

Гърни се намръщи, сякаш осмисляше чутото. Свали пистолета с няколко сантиметра. Това бе малък жест с голямо значение. Означаваше, че ако чуе убедителни аргументи, може да размисли.

— Ами Уензъл, Балзак и Пардоза? И те ли бяха маниакално властни хора?

На лицето на Стекъл се изписа пресметливо изражение — явно се опитваше да прецени каква част от истината да каже, без да признае вината си.

— Не. Не бих казал това за тях. Искате ли честното ми мнение? Още от първия момент, когато ги видях в хотела. Мравки на пикник. Дребни престъпници. Никой няма да заплаче за тях. Вярвайте ми.

Гърни кимна, сякаш бавно осъзнаваше тъжната истина.

— Никой няма да заплаче за тях?

— Най-кратко казано.

— Ами Хамънд?

— Какво за него?

— Много му навреди с тези измислици за кошмарите.

— Така ли? А вредата, която е нанесъл този синеок малък педал? На колко хора е провалил живота със своите безумни брътвежи „колко е хубаво да си гей“?

— Искаш да кажеш, че заслужава да понесе вината за четирите убийства, които ти си извършил?

— Ха! Казвам само, че всеки си получава заслуженото. Вие твърдите, че са били убити добри хора. Искам само да знаете истината. Тези типове бяха отрепки.

Гърни смъкна още малко пистолета, създавайки впечатлението, че аргументите на Стекъл наистина могат да го накарат да се откаже да го екзекутира. Сетне се намръщи и пак насочи оръжието напред, сякаш оставаше още нещо, което щеше да повлияе върху решението му.

— Ами Скот Фалън? И за него ли ще кажеш, че е бил отрепка? — Насочи пистолета в сърцето на Стекъл.

— Аз не участвах в това!

Отричането дойде в пристъп на паника — отричането и съдържащото се в думите косвено признание, че е бил в „Брайтуотър“.

Гърни вдигна скептично вежди.

— Лъва, Паяка и Невестулката… но не Вълка?

Стекъл явно осъзна, че опитвайки се да избегне един капан, може да попадне в друг. Той поклати глава:

— Бяха луди. И тримата.

— Приятелчетата ти от тайната банда бяха луди?

— Отначало нямах представа колко са побъркани. Правеха ужасни неща. Ужасни безсмислени неща.