Джон Вердън - Не заспивай

Стекъл почука четвърти път, изчака, после отключи вратата.

— Ехо? Има ли някой?

След кратко колебание, влезе и затвори вратата.

Гърни се върна при Мадлин.

— Остин Стекъл. Влезе в апартамента ни.

— Какво прави там?

— Сега ще отида да видя. Но искам ти да се скриеш още малко. Качи се на върха на стълбите. — Гърни извади фенерчето си и посочи вратата към таванския етаж на горната площадка. — Виждаш ли тази врата? Ако чуеш някой да идва насам, просто се качи на тавана и затвори вратата.

— Ти какво ще правиш?

— Ще проверя дали Стекъл е някой от нашите стършели.

Гърни пак посочи стълбите с фенерчето. Мадлин се качи.

Гърни излезе в коридора и бързо се приближи до вратата на апартамента.

Не беше заключена. Той я отвори безшумно и влезе.

В студената сива светлина видя Стекъл в хола. Държеше нещо.

Гърни стисна пистолета в джоба на сакото си.

— Мен ли търсите?

Стекъл се завъртя рязко, очите му се разшириха от изненада.

— Господин Гърни… вие… добре ли сте?

— Добре съм. Какво правите тук?

— Дойдох да ви предупредя. — Вдигна предмета, който държеше. — Вижте това.

— Бихте ли светнали лампата до дивана?

— Разбира се.

Той светна и Гърни видя остра лъскава брадвичка.

— Тар сечеше кабелите на акумулатора на колата ви. Току-що бе свършил същата работа с всички джипове на хотела, както и с ландровъра на Норис. Когато се опитах да го спра, хвърли това по мен. Можеше да ми отсече главата. Кучият му син избяга във виелицата. Боже! Исках да се уверя, че с госпожа Гърни сте добре.

— Добре сме.

Стекъл погледна към спалнята.

— Знаех си, че не трябва да оставяме този кучи син да се мотае наоколо.

— Имате ли представа къде отиде?

— Един Господ знае. Избяга в снега, в гората, като животно. — Стекъл вдигна брадвата.

— Оставете я на масичката.

— Защо?

— Искам да я разгледам, но не искам да я пипам.

Стекъл я остави на масичката до таблета на Мадлин.

— Сериозно оръжие, как мислите?

Гърни направи крачка към него, като още стискаше пистолета в джоба си.

— Казахте, че се опитвал да отсече кабелите на акумулатора ми, нали?

— Удряше по тях с брадвата точно когато излизах.

— Защо му е, по дяволите, да го прави?

По-интересна за детектива не беше самата история на Стекъл за прекъснатите кабели на акумулатора, а изключително малката вероятност това да се е случило. Още по-невероятно изглеждаше Барлоу Тар да е стършелът, раздразнен от подслушания разговор, камо ли главният мозък, стоящ зад най-сложния план за убийство, който Гърни някога бе виждал.

— Какво става според вас? — попита Стекъл.

— Нека да поговорим малко за това. Имам няколко въпроса, на които бих искал да ми отговорите.

Стекъл се поколеба, но после неохотно седна. Гърни се настани на страничната облегалка на дивана срещу него.

— Най-напред, за да не забравя… какво име е Алфонс Волк?

— Това не е моето име. Волк се казваше мъжът, за когото се е омъжила майка ми.

— Да, казахте ми. Но какво е по произход?

— Не знам. Словенско. Някъде оттам. Защо се интересувате?

— Любопитство. — От личен опит при разпитите на заподозрени Гърни знаеше, че рязкото сменяне на темата често дава добри резултати. — И каква според вас е тази работа с Тар, ако предположим, че не е просто един луд, правещ неща без никакъв смисъл?

— Не знам. Преряза кабелите, колите са извън строя. Може би иска никой да не може да напусне имението.

— Каква може да е причината да иска да останем блокирани тук?

Стекъл поклати глава:

— Не знам.

— Мислите ли, че може той да е убил Итън?

— Сигурно е възможно, нали?

— Защо му е да го прави?

— Може би е разбрал, че Итън най-сетне е решил да го изгони.

— Мислите, че го е убил, за да не бъде уволнен?

— Възможно е.

— Само че Тар никога не е бил в лагера „Брайтуотър“. А убиецът е бил.

За част от секундата лицето на Стекъл се вкамени.

— Там, където е бил убит Скот Фалън. Там, където е започнала цялата тази каша.

— Не разбирам — каза Стекъл и премести тежестта си малко по-напред на стола.

Една минута бе достатъчна на Гърни, за да осмисли как Стекъл се вписва в ролята на убиец. Възможно беше той да е четвъртият побойник от „Брайтуотър“, момчето с прякора Вълка. Възможно беше да е поканил тримата си бивши приятели в хотела. Възможно беше да им е пробутал сценария за изнудването. И беше възможно да ги е убил, след като са изпълнили инструкциите му да разпространят измислицата за кошмара. И разбира се, възможно беше да е убил Итън. Имаше средствата и възможността.