Джон Вердън - Не заспивай

Големият въпрос беше мотивът.

Гърни си спомни разговора, който бе водил със Стекъл на таванския етаж — за семейния герб и историята на рода Гол. Разговора за силата и контрола. И се замисли за практическите последствия от четирите смъртни случая.

Колкото повече мислеше, толкова по-ясна ставаше картинката. И сега бе получил последното просто доказателство. Бе хвърлил камък по гнездото на стършелите и Остин Стекъл беше излетял.

Вече имаше обяснение за всички факти.

Нито един от тях обаче не можеше да се докаже.

Докато обмисляше как най-добре да продължи, чу леко бръмчене от вибрирането на телефона му, оставен върху дървената масичка. Взе го от края ѝ и без да изпуска Стекъл от очи, погледна дисплея.

Имаше текстово съобщение от Хардуик.

„Скапани пътища. Проучих термините от тайнствения сайт. Това чудо е микро-мини версия на едно свръхсекретно прожекционно устройство с голяма разделителна способност, използвано от военните.“

Стекъл се помести неловко на стола.

— Защо бяхте толкова сигурен, че сме в стаята? — попита неочаквано Гърни.

— В какъв смисъл? Защо да не сте си в стаята?

— Защото през повечето време не бяхме. Влизахме, излизахме, слизахме, ходехме до езерото, в Големия салон, в бунгалото на Хамънд, на други места. А вие почукахте. Четири пъти. Силно. Извикахте. И не получихте отговор. Абсолютно никакъв отговор. Странно как не решихте, че сме излезли.

— Защо му отдавате толкова голямо значение?

— Изненадахте се, когато влязох отвън — даже нещо повече, смаяхте се, сякаш не можете да повярвате, че се случва.

— За какво, по дяволите, говорите?

Гърни извади пистолета от джоба си и демонстративно провери дали е зареден.

Стекъл се ококори:

— Какво…?

— Щеше да е смешно, ако не беше трагично, не мислите ли? — усмихна се Гърни. — Толкова планиране, толкова сложни манипулации. И изведнъж се препъвате в камъче. Погрешен поглед в неподходящ момент. И всичко рухва. Бяхте сигурен, че сме в апартамента, защото сте подслушали разговора ни от устройството, което сте скрили в стаята. Шпионската техника е толкова надеждно нещо. Има обаче един голям недостатък. Не може да различава между живи гласове и запис.

Стекъл го погледна с бледите си очи, сиви като светлината, проникваща през прозореца.

— Това е нелепо.

— Спестете си думите, Алфонс.

— Остин. Казвам се Остин.

— Не, не се казвате така. Остин беше поправилият се престъпник, добрият човек. Но той никога не е съществувал. Вътре винаги е бил Алфонс Волк. Измамник, манипулатор, пълен боклук. Вие сте злодей, който е убил добри хора. И това е големият проблем.

Гърни стана от страничната облегалка на дивана. Отиде при прозорците и откъсна връвчиците на две от щорите, после взе един ръжен от камината. Хвърли дългите връвчици в скута на Стекъл.

— Какво е това?

— Въжето — изрече Гърни със зловещо равен глас. — Въжето е лесният начин.

— Лесен начин… за какво?

— Лесният начин да се уверя, че няма да избягате.

Гърни погледна ръжена и не каза нищо повече. Стекъл лесно можеше да си представи трудния начин — във въображението му той сигурно изглеждаше по-страшно, отколкото изразен с думи.

— Ако обичате, завържете глезените си, здраво и сигурно — с усмивка добави Гърни.

— Не знам какво си мислите, че съм направил — каза Стекъл, като погледна въженцата, — но ви уверявам, че грешите.

— Вържете глезените си — повтори Гърни и стисна по-силно ръжена.

Стекъл поклати глава, но се подчини.

— По-стегнато — изкомандва детективът.

Другият мъж изпълни заповедта. Голата му глава лъщеше от пот.

След като Стекъл завърза краката си, Гърни му нареди да сложи ръце зад гърба си и с второто въженце от щорите, върза китките му една за друга, после прокара останалия край под стола и го завърза за въженцето на глезените му.

Стекъл се задъхваше.

— Това е някакъв лош сън, нали?

— Като съня, който продиктувахте на Итън, нали? — контрира Гърни, като застана пред него.

— Защо, по дяволите, да го правя?

— Защото, е очевидно. Това, което не разбирам, е защо Итън се е съгласил. После си спомних нещо, което ми каза Фентън, за да докаже, че не е възможно да сте фалшифицирали писмото. Каза ми, че до миналата седмица сте били с гипсирана ръка. В неговите очи това явно ви оневинява. Но всъщност се оказа отговорът на въпроса ми. Убедили сте Итън да запише разказа ви за кошмара, защото сте били с гипс.

— Гърни, това са безумни твърдения. Къде са доказателствата?