Джон Вердън - Не заспивай

Гърни се опита да убеди Мадлин да се върне в съседната стая, но тя отказа.

Разтреперана и стиснала устни, настоя да остане с него, докато той огледа целия хол, спалнята, банята и балкона, за да се увери, че убиецът си е тръгнал. Продължи да гледа — макар и с очевидна неохота и погнуса — докато той направи кратък оглед на обезобразения труп.

Гледката бе по-ужасяваща от всичко, което беше виждал като полицай.

Той извади смартфона си и направи снимки на тялото — и най-вече на зловещите поражения — от различни ъгли. Въпреки че нямаше покритие и връзка с интернет, имаше достатъчно батерия, за да захранва другите функции на телефона.

Фотографира освен това мястото около трупа, счупеното стъкло на балконската врата и колкото бе възможно от самия балкон, без да излиза и да замърсява оставените от убиеца отпечатъци и други веществени следи.

Нямаше смисъл да проверява трупа за посиняване, изстиване или вкочаняване — признаци за установяване на приблизителния момент на смъртта. Убийството очевидно бе извършено по време на сравнително краткото му отсъствие от апартамента.

На светлината на фенерчето огледа по-внимателно останките от главата. Крайното становище, разбира се, щеше да е на патоанатома, но нямаше съмнение, че вижда резултата от множество удари с остра, тежка брадва или нещо подобно.

Нещо като брадвата на Барлоу Тар.

Брадвата, която Остин Стекъл бе донесъл.

Тази брадва сега я нямаше.

За да запазят местопрестъплението непокътнато, оставиха трупа — а и всичко останало — в положението, в което го бяха намерили. Очевидно нямаше да използват повече стаята, затова трябваше да приберат вещите си.

Гърни извади чисто одеяло от един шкаф и го постла на леглото. Сложи върху него саковете, всички дрехи, тоалетни принадлежности, лаптопа и таблета. После събра четирите ъгъла на одеялото под формата на бохча, с която можеха да пренесат всичко наведнъж в стаята, където възнамеряваха да заведат Стекъл. Решението не отговаряше съвсем на правилата за запазване на местопрестъпление, но при тези обстоятелства бе най-доброто, което можеше да направи.

След като шокът и ужасът от находката им поотминаха и предпазливо се настаниха в новата си стая, Гърни се почувства под сериозно напрежение и в безизходица. Явно никое от нещата, които изглеждаха най-спешни, не можеха да бъдат свършени.

Лудият с брадвата трябваше да бъде заловен. Полицията трябваше да бъде уведомена за драстичната промяна в ситуацията. Джейн и Ричард трябваше да бъдат предупредени. Никое от тези неща не беше възможно при отсъствието на телефонна връзка, малко преди настъпването на нощта, със затрупани от сняг пътища и повредени коли.

Чувстваше се длъжен да уведоми някак Джейн и Ричард, но как? За нищо на света нямаше да остави Мадлин сама в хотела, докато наоколо броди убиец е брадва. И не смяташе да я кара да върви с него повече от километър във вихъра на снежна буря.

Колкото и дразнещо да беше, той съзнаваше, че трябва да се примири с ограниченията и да се съсредоточи върху онова, което бе възможно да направи.

Поне огънят в камината се беше разгорял и стаята започваше да се затопля. Гърни провери запасите от керосин за лампите и прецени, че стига за няколко дни. Влезе в банята, пусна чешмата и успя да напълни няколко литра вода, преди остатъчното налягане в тръбите да спадне.

Дръпна дебелите пердета пред заскрежените прозорци, за да пази топлина, заключи вратите към балкона и външния коридор и подпря бравите с облегалките на два стола като импровизирани барикади. Накрая регулира притока на въздух в камината, за да осигури силен огън.

Мадлин стоеше до леглото и гледаше одеялото с нещата, които бяха донесли от апартамента. Вдигна предмета, който Гърни беше взел от езерото — едно от опашните пера на ястреба.

— Това ли падна от птицата, когато стреля по нея?

Той погледна от камината.

— Да. Перо от опашката, мисля.

— Може да е от опашката, но на пипане не прилича на перо.

— Как така.

— Ами, така. Пипнѝ.

Нещото беше твърдо на пипане, повече като пластмаса. Гърни обаче не разбираше нищо от пера. Мадлин, от друга страна, знаеше много за тях. Всеки път, когато намереше някое около дома им в Уолнът Кросинг, тя го вземаше вкъщи и проверяваше в интернет. Имаше богата колекция от пера — от пуйка, тетрев, врана, сойка, кардинал, дори няколко от ястреб и бухал.

— Какво трябва да е на пипане?