Робин Кук - Интервенция

Джак разгърна на личните данни на жертвата и видя, че лично майката на Киара е направила разпознаването. Жената живееше в Ингълууд, Ню Джърси.

Джак се изправи импулсивно на крака. Беше ясно, че се нуждае от повече информация от тази, с която вече разполага. С картона от Патологическия в ръка, той използва задното стълбище, за да се изкачи на първия етаж, и след като мина през крилото за изследвания, влезе в зоната на съдебните медици. Откри Барт Арнолд, шефът на съдебното разследване, на бюрото му в първата кабинка. Двамата с Джак имаха отлични работни взаимоотношения, тъй като Джак беше един от малкото патолози, които отдаваха дължимото признание на следователите, показвайки им, че не би могъл да си върши работата без тяхната помощ.

— Добро утро, д-р Степълтън. Проблем ли има? — попита Барт, виждайки папката в ръката му.

— Здрасти, Барт, питах се дали тази сутрин на рапорта в края на смяната Джанис е споменала нещо важно за Киара Абелар?

Барт погледна в списъка си с нощните случаи.

— Не, не и такова, което да си спомням. Изглежда й се е сторил рутинен, но определено е сметнала, че трябва да отиде в Патологията.

— Не мога да не се съглася — каза Джак. — Само че има твърде малко история.

— Тя спомена, че докторите от спешното също били с такова чувство, затова се били разбрали Джанис да им звънне. Искали да знаят какво е намерено.

— Не видях бележка в този дух в рапорта.

— Вярвам, че Джанис знае кой е въпросният лекар и ще го осведоми сама, вместо да ви кара вие да се занимавате с това.

— Имате ли представа дали е говорила с майката, когато жената е дошла да идентифицира трупа?

— Това вече не знам. По-скоро бих казал, че не, иначе, каквато е старателна, Джанис щеше да го е записала. Но защо не й се обадите и не я попитате? Какъв е проблемът, няма достатъчно информация ли?

Джак кимна.

— Любопитен случай. Жената е починала от запушване на двете вертебрални артерии. Освен ако не е страдала от някакво заболяване на тъканите, като Синдрома на Марфан, нещо в което сериозно се съмнявам, тя трябва да е претърпяла сериозна травма. Дисекцираните кръвоносни съдове сочат, че вътрешната им обвивка е отделена, като по този начин ги блокира. Вини предположи нараняване при автомобилна катастрофа и може да излезе прав. Според мен приятелите й или майка й е възможно да имат някаква информация. Това може да се окаже изключително важно. В случай че някой я е връхлетял в гръб, може сега да бъде търсен за непредумишлено убийство, дори убийство, ако между двете страни е имало някакъв конфликт или спор.

— Както казах, защо не звъннеш на Джанис?

С лявата си ръка Джак завъртя нагоре часовника, вързан за колана на панталона на хирургическата му униформа.

— Десет без десет е. Не е ли прекалено късно?

— Тя е перфекционист. Ще иска да ти помогне — каза Барт и му подаде телефонния номер на Джанис. — Звънни й! Повярвай ми!

Джак забърза към офиса си. Още щом отвори вратата, сложи визитката на Джанис в средата на бележника си и измъкна телефона си. Преди да набере цифрите, звънна долу в „ямата“ на Вини.

— Докарах трупа на момчето, както говорихме — отчете се Вини. — След пет минути ще можем да започнем. Калвин, любимият ни заместник-шеф, искаше да свършим работата в декомпозната зала. — Тя беше отделна малка зала за аутопсии с една-единствена маса. Използваше се предимно за разложени трупове.

— Увери се, че разполагаме с достатъчно епруветки за проби — каза Джак. — Ще се видим след малко. — Той прекъсна линията.

Тъкмо се канеше да набере номера на Джанис, когато снимката на Лори и Джон Джуниър, сложена на бюрото, привлече вниманието му. Беше направена в едно по-щастливо време, в деня, когато Лори и бебето бяха изписани от болницата след раждането. В момент, когато нямаше никакви симптоми или признаци за болестта, която щеше да дойде.

Джак импулсивно се протегна, взе снимката и я хвърли в долното чекмедже, затваряйки го с крак.

— Боже! — промърмори той. Беше смущаващо колко бързо можеше да бъде издърпан назад в депресиращите мисли, и то при положение че Лори бе тази, която понасяше деветдесет и девет процента от бремето. Запита се как ли успяваше да го прави. Той поне ходеше на работа, където успяваше да се откъсне от мислите за болестта.

Джак разтърка очи. Подпрял лакти на бюрото, той се зае да масажира черепа си. Осъзна до каква степен се нуждае от професията си, за да държи съзнанието си заето с нещо и да крепи крехкото равновесие на емоциите си.