Робин Кук - Интервенция

— Но не е ли противозаконно да го продава, или дори да го притежава?

— Абсолютно!

— Това не те ли притеснява?

— Всъщност не. Гледам на себе си като на негов спасител. Нямам намерение да го задържа. Целта ми от самото начало беше аз да съм човекът, който да публикува съдържащите се в него текстове, и да обера лаврите. За съжаление, въпросът вече не стои така.

— Защо не? Колко текста са останали в кодекса?

— Доста.

— А какво представляват тези текстове Наг Хамади?

— Коптски копия на гръцки оригинали, озаглавени като Евангелието на Тома, Евангелието на Филип, Евангелието на истината, Евангелието на египтяните, Тайната книга на Наков, Апокалипсиса на Павел, Писмото на Петър до Филип, Апокалипсиса на Петър и така нататък.

— Как се наричат текстовете, останали в Тринайсетия кодекс?

— Това е проблемът. Всички останали тестове са добавъчни копия на преди това открити текстове в първите дванайсет кодекса. Дори в първоначалните петдесет и два текста на тези дванайсет тома само четирийсет са били нови произведения. Подобно на Свитъците от Мъртво море, където също имаше доста повторения.

— Което ни води към писмото, което си намерил, вмъкнато в корицата.

— Точно така — кимна Шон. Той се изправи, вдигна внимателно трите листа и бързо се върна обратно в стола си. — Искаш ли да ти го прочета, или ще се задоволиш с това да го преразкажа? Така или иначе това ще бъде отбелязано като едно от най-значимите писма в историята на света.

Сана отвори уста и направи учудена физиономия, като дори завъртя очи.

— Хей, да не би да развиваш тенденция към хиперболизиране? По-рано каза, че днешната ти находка е сто пъти по-добра от предишното ти най-важно откритие или нещо подобно. А това сега изведнъж стана едно от най-значимите писма в историята на света? Не се ли изхвърляш малко?

— Не преувеличавам — каза Шон, очите му блестяха.

— Хубаво — каза Сана. — Мисля, че е по-добре да опиташ да ми прочетеш цялото писмо. Не искам да пропусна нищо. Спомена Исус от Назарет. Това писмо свързано ли е по някакъв начин с него?

— Да, но косвено. — Шон прочисти гърлото си.

Когато съпругът й започна да чете, Сана насочи поглед навън през прозореца. Слънцето се отразяваше ярко върху повърхността на Нил; на хоризонта се витаха прочутите Пирамиди на Гиза, заедно с великата пирамида, издигаща се над останалите. Ако древното писмо се окажеше и на половина толкова важно, както намекваше Шон, тя не би могла да си мечтае за по-подходящо място да чуе превода.

8:41 сутринта, 1 декември 2008 г.

Ню Йорк Сити

(3:41 след обяд, Кайро, Египет)

— По дяволите, Вини — изръмжа Джак Степълтън.

Джак стоеше от лявата страна на тялото на Киара Абелар. Беше прекарал наведен над жената повече от двайсет минути, като внимателно откъсваше парченца от сервикалните напречни израстъци, опитвайки се да открие пътя на двете вертикални артерии нагоре през врата. Артериите пронизваха странично всеки гръбначен прешлен, преди да направят S-образна извивка около атланта, първия шиен прешлен.

— Съжалявам — каза Вини, но без особено разкаяние.

— Не виждаш ли какво се опитвам да направя, по дяволите?

— Да, знам какво се опитваш да направиш. Опитваш се да намериш двете вертебрални артерии.

Вратът на Киара беше притиснат на едно дървено блокче, лицето й бе обърнато надолу към пода, черепът й, с изваден от него мозък, зееше към вратата на залата за аутопсии. Мозъкът стоеше отделно на една дъска в основата на масата.

Вини се беше изправил в края на масата с ръце от двете страни на главата на Киара, опитвайки се да я държи неподвижно, докато Джак отрязваше парчета от костта. Беше бавен процес. Идеята беше да се открият артериите, без да се увредят. Джак документираше работата си със серия дигитални снимки.

— Ако не можеш да държиш главата неподвижно, ще трябва да намеря някой, който може. Не искам това да трае цяла вечност.

— Добре де — оплака се Вини. — Схванах посланието. За секунда се замислих за „Джайънтс“ и се ядосах, че няма да стигнат до Супер Купата, камо ли пък да я спечелят.

Джак затвори очи и тихо преброи до десет. Знаеше, че изисква прекалено много от Вини. Работата му в случая и без това беше прекалено досадна. Но все пак трябваше да се свърши. Проблемът беше, че емоционалната му нестабилност го правеше много по-нетърпелив от обикновено.

— Просто се опитай да се концентрираш малко повече — каза Джак и направи съзнателно усилие гласът му да прозвучи спокойно. — Да свършим по-скоро с това.