Робин Кук - Интервенция

— Нима? — Надянала до половината на бедрата банския си костюм, тя спря. Какво толкова можеше да е открил Шон, че да е толкова възторжен?

— Излизаш ли? Нямам търпение да ти го покажа.

Сана напъха задника си в банския и нагласи презрамките, след това се огледа в голямото огледало на гърба на вратата. Беше умерено доволна от онова, което видя. Страстна бегачка, тя имаше стройна, атлетична фигура и къса, мръсноруса, но здрава коса. Тя събра дрехите си и отвори вратата. Пусна ги на леглото и отиде бавно до бюрото.

— Ето. Сложи си ги — каза той, подавайки й втори чифт прясно изпрани бели ръкавици. — Взех ги специално за теб.

— Какво е това, книга ли? — попита Сана, след като ги надяна. Видя един древен на вид, подвързан с кожа том, който стоеше в ъгъла на бюрото.

— Нарича се „кодекс“ — поясни Шон. — Екземпляр от първите книги, които заменили ръкописа, тъй като човек може да събере повече в него и да прибавя различни части от текста далеч по-лесно. Онова, което го различава от истинска книга, като Библията на Гутенберг, е, че този е направен изцяло ръчно. Отнасяй се внимателно! На повече от хиляда и петстотин години е! Пазен е повече от едно и половина хилядолетие, запечатан в буркан, заровен в пясъка.

— Мили боже — прошепна Сана. Не беше сигурна, че иска да държи нещо толкова старо от страх, че може да се разпадне в ръцете й.

— Отвори го! — подкани я той.

Тя предпазливо отгърна корицата. Подвързията беше твърда и шумно изрази недоволството си.

— От какво е направена? — попита Сана.

— Вид кожен сандвич, втвърден със слоеве папирус.

— А страниците от какво са изработени?

— Изцяло от папирус.

— Какъв е езикът?

— Наричали са го коптски, което е писмена версия на древноегипетски, използван в гръцката азбука.

— Наистина удивително! — поклати глава Сана. Беше впечатлена, но се чудеше защо Шон каза, че това било толкова важна находка за него. Някои от скулптурите, които беше намерил в Мала Азия, изглеждаха далеч по-съществени.

— Виждаш ли, че една голяма част от книгата е била откъсната?

— Да. Това важно ли е?

— И още как! Една пета от оригинала, отделни текстове от специално този сборник е била грубо отстранена през 1940-та година, за да бъде продадена в Америка. Други страници според слуховете са били откъснати за разпалване на огъня за готвене в колибата на фелаха.

— Това е ужасно.

— Наистина. На много учени им се свиват сърцата при тази мисъл.

— Забелязах също, че вътрешността на предната корица е била разрязана догоре по края.

— Аз самият го направих много внимателно с нож за стек преди един час.

— Дали е било благоразумно? Искам да кажа, като се има предвид възрастта на това нещо. Предполагам, че има много по-подходящи инструменти от нож за стек.

— Не, вероятно не е благоразумно, но го направих, защото не можах да се сдържа. В онзи момент бях ужасно разочарован от онова, което открих в сборника. Очаквах истинска златна мина, а вместо това бях спасил еквивалента на резултата на една от първите в света копирна машина.

— Не мисля, че те разбирам — призна Сана. Тя подаде древната книга на Шон, за да се освободи от отговорност. Свали ръкавиците. Въодушевлението й бе осезаемо. Беше повече от заинтригувана.

— Не съм изненадан. — Той взе сборника и го сложи на предишното му място в ъгъла. В средата на бюрото под блясъка на настолната и на стоящата лампа имаше три отделни страници, затиснати от различни предмети, включително един чифт от старите копчета за ръкавели на Шон. Страниците бяха силно намачкани от това, че са стояли препънати хиляда години. Те също бяха папирус, както страниците в кодекса, но изглеждаха по-стари. Крайчетата им бяха почернели до такава степен, че приличаха на изгорени.

— Какво е това? — попита Сана и ги посочи. — Кожа? — Тя видя, че първата страница имаше вероятен получател, а последната — подпис.

— А, академичният ум веднага се насочва към основния проблем — каза Шон ликуващо. С обърнати надолу длани, с разперени пръсти той почтително прокара ръце по страниците, сякаш се прекланяше пред тях. — Това в действителност е писмо, много специално писмо, написано през 121-ва година след новата ера от един седемдесетгодишен епископ на град Антиох на име Сатурний. Това е отговор на предишно писмо, което му бил писал един епископ от Александрия на име Басилидис.

— Боже! — възкликна Сана. — Това е началото на втори век.

— Точно така — потвърди Шон. — И по времето на Исус от Назарет. Това били неспокойни времена за Ранната църква.