Робин Кук - Интервенция

Сана спря. Прекадената общителност на Шон внезапно я раздразни. Защо? Защо не? Предположи, че това се дължи на новото му поведение и сега, когато безпокойството й за конференцията е отминало, можеше да мисли за далеч по-лични неща. В миналото Шон винаги проявяваше внимание и грижа по отношение на това дали е щастлива, особено по време на тяхното пламенно шестмесечно ухажване. През последната година и специално на това пътуване нещата съвсем не бяха такива. Когато за пръв път се бе запознала с Шон на откриването на една изложба в Ню Йорк преди четири години, тя защитаваше докторската си дисертация върху митохондриална ДНК и беше смутена от неговата обич и внимание. Беше също така изумена от ерудицията му: той говореше гладко повече от шест екзотични езици от района на Близкия Изток и знаеше такива неща за изкуството и историята, за които тя само можеше да си мечтае да знае. Широтата на познанията му я караше да изглежда като типичния тесногръд учен.

Тя тръгна отново, питайки се дали майка й не е била права. Може би двайсет и шест годишната разлика във възрастта беше прекалено голяма. В същото време тя ясно си спомняше трудностите да се справя с инфантилните мъже на нейните години, които носеха бейзболните си шапки с козирката назад и се държаха като истински задници. За разлика от повечето си приятелки, тя никога не си беше мечтала да има деца. Осъзна рано страстта си към академична работа и в този смисъл — прекалената си егоистичност. За нея децата на Шон от първия и от третия му брак бяха достатъчни да задоволят оскъдния майчински инстинкт, който притежаваше.

Когато Сана извади картата си за отключване, вече обмисляше тяхното отпътуване, насрочено за другия ден рано сутринта. Беше разочарована, че Шон не прояви желание да я заведе до Луксор да види гробниците и Долината на царете. Без да се съобразява с чувствата й той беше казал, че вече ги е виждал и не може да отдели допълнително време за това. Но сега, когато конференцията й бе свършила, тя изпита облекчение, че не е планирала обиколката. Нямаше представа как вървят експериментите, които бе заложила в Колумбийския университет и не се чувстваше сигурна.

Тя влезе в стаята с бързо движение и преди вратата да е успяла да се затвори разкопча двете горни копчета на блузата си, тръгвайки към банята. В този миг забеляза Шон и се дръпна, когато го видя да се изправя на крака. Впериха очи един в друг. Сана заговори първа, когато видя увеличителното стъкло в облечените му в памучни ръкавици ръце.

— Какво правиш тук? Защо не си навън край басейна?

— Можеше да почукаш!

— Трябва да чукам на вратата на собствената си хотелска стая? — извиси тя саркастично глас.

Шон се засмя, осъзнавайки нелепостта на думите си.

— Предполагам, че звучи малко неестествено. Поне не биваше да нахълтваш тук като че има пожар, изкара ми ангелите. Бях се концентрирал.

— Защо не си на басейна? — попита го за втори път тя. Вратата се затръшна сама зад гърба й. — Днес е последният ни ден, в случай че си забравил.

— Не съм забравил. — В очите на Шон се появи блясък. — Бях зает.

— Виждам — промърмори Сана и погледът й се плъзна към ръкавиците и лупата. След това тя продължи да разкопчава блузата си и влезе в банята.

Шон се приближи до прага.

— Току-що направих, струва ми се, най-голямото си археологическо откритие в един антикварен магазин. Онзи, от който преди време купих керамичната купа.

— Извинявай — каза Сана и го избута назад, за да може да затвори вратата. Не обичаше да се преоблича пред никого, дори пред Шон, особено след като интимността помежду им бе залиняла. — Спомням си — извика тя. — Това има ли нещо общо с белите ти ръкавици и лупата?

— Естествено, че има — отвърна Шон зад вратата. — Консиержът ми помогна да се снабдя с ръкавици и лупа. А ти пак ми говори за твоя хотел с пълно обслужване!

— Ще ми кажеш ли за находката си, или трябва да позная? — попита Сана, вече заинтригувана. Когато ставаше въпрос за професията му, Шон не преувеличаваше. Със сигурност беше направил доста важни открития по-рано в кариерата си по време на многобройните разкопки в Близкия Изток. Това бе преди да стане старши куратор, чиито отговорности бяха свързани повече с надзора и финансирането, отколкото с полевата работа.

— Излез и ще ти я покажа.

— Не е ли толкова добра, колкото си се надявал? Забелязах, че използва минало време.

— В началото бях разочарован, но сега мисля, че е сто пъти по-добра от първоначалното ми впечатление.