Робин Кук - Интервенция

— Мисля, че е правилно да се каже, че ти също си се променил — отговори Сана. Тя направи подчертано усилие да избегне всеки намек за раздразнение в гласа си. Не искаше да влиза в дълги, изтощителни емоционални разправии в момента. Освен това той беше прав. Беше се променила — не очебийно, но по един съвсем реален начин, в отговор на неговата промяна.

— Не мисля, че разбираш — каза Шон. — Това писмо може наистина да ме изстреля до върха на кариерата ми. И за да се възползвам от него, имам нужда от помощта ти за ден — максимум два дена. Трябва да видя дали авторът, Сатурний, е казал истината. Не мога да си представя защо би излъгал, но трябва да съм сигурен. А за да го направя, се налага да излетим за Рим утре рано сутринта.

— Нуждаеш се от помощта ми в буквален смисъл или образно казано? — попита Сана. За нея имаше значение.

— В най-буквален смисъл!

Тя си пое дъх и погледна съпруга си. Изглеждаше искрен, което промени намеренията й. Наистина, никога преди не я бе молил за помощ.

— Хубаво — кимна тя и седна. — Още не съм се съгласила напълно, но нека чуя обясненията ти.

С подновен ентусиазъм Шон хвана стола до бюрото и го сложи пред Сана. Седна на него и се приведе напред с блеснали очи.

— Чувала ли си за Гностичните евангелия, намерени в Египет в Наг Хамади през 1945-та?

Сана поклати глава.

— А за книгата „Гностичните евангелия“ от Илейн Пегълс?

Сана отново поклати глава с леко раздразнение. Шон вечно я питаше дали е чела този или онзи трактат и на нея неизменно й се налагаше да отговаря с „не“. Като молекулярен биолог нямаше време да взема много курсове в областта на хуманитарните науки и в резултат често се чувстваше с ниска обща култура.

— Изненадан съм — каза Шон. — Илейн Пегълс беше бестселър, наистина хит, който направи широко известен гностицизма.

— Кога е била публикувана?

— Не знам точно, някъде през 1979-та, струва ми се.

— Шон, аз съм родена през 1980-та. Имай милост! Не можеш да очакваш това от мен!

— Така е! Съжалявам! Все забравям. Както и да е, книгата й се отнасяше до значимостта на находката Наг Хамади, която представляваше тринайсет кодекса, включително този, на който се натъкнах днес. Тази книга е била първоначално част от онази находка, която с един замах преобърна съществуващите книги относно гностичната мисъл. В много отношения находката беше от същия ранг като Свитъците от Мъртво море, намерени в Палестина две години по-рано.

— Чувала съм за Свитъците от Мъртво море.

— Е, има хора, които вярват, че текстовете Наг Хамади са точно толкова важни за разбирането на религиозната мисъл по времето на Христос.

— Значи тази книга, която си намерил днес, е един от кодексите, открити през 1945-та година?

— Точно така. Позната е, доста уместно, впрочем, като Тринайсетия кодекс.

— А къде са другите?

— Тук са, в Кайро, в Коптския музей. Повечето били конфискувани от египетското правителство, след като няколко са били продадени. А продадените накрая все пак се върнали обратно тук, където им е мястото.

— А как тринайсетият се е отделил от другите?

— Преди да отговоря на това, нека ти нахвърлям накратко историята на откриването на библиотеката Наг Хамади. Очарователна е. Две момчета, фелахи, на име Халифа и Мухамед Али излезли на края на пустинята близо до сегашния Наг Хамади, по всяка вероятност да търсят плодородна почва, наричана тук сабах . Мястото, което оглеждали, било в основата на стръмна скала, наречена Джабал ал-Тариф, която, между другото, е надупчена както от естествени, така и от древни пещери, издълбани от човешка ръка. Момчетата мушкали дълбоко в пясъка с мотиките си. Не знам как станало, но за тяхна изненада в деня на откритието вместо да попаднат на сабах , какъвто търсели, единият от тях ударил на кухо. Разчистил пясъка наоколо и се натъкнал на запечатано, заровено в пръстта гърне, високо почти метър. Момчетата се надявали, че са открили някаква древноегипетска антика, но вместо това намерили кодексите.

— Имали ли са представа за ценността на находката си?

— Ни най-малко. Занесли гърнето вкъщи, но го зарязали до печката за готвене, където майката използвала някои от папирусните листове да разпали огъня.

— Каква трагедия.

— Както казах, някои учени още потръпват при мисълта за това. Както и да е, приятелите и съседите на момчетата, включително един мюсюлмански имам, който освен това бил учител по история, заподозрян, че става дума за ценни неща и бързо се намесил. Кодексът, който намерих днес, си проправил път надолу по Нил, за да стигне до Кайро, минавайки през ръцете на различни дилъри на антики. Там петте от липсващите текстове, както се оказва, най-ценните, били отстранени и контрабандно изнесени в Съединените щати. За щастие, по това време египетски правителствени агенти били вдигнати на крак и успели да купят или конфискуват останалите кодекси, включително осемте страници, откъснати от тринайсетия. А тринайсетия така и не намерили — по някакъв начин той се изгубил измежду антикварните експонати на някого, изчаквайки подходящ момент, за да се появи. Предполагам, че просто е бил забравен до скоро, когато приятелят ми Раул се докопал до него. Днешната ми поява в магазина беше една щастлива случайност. Той поддържа връзка с много куратори от цял свят. Не би имал проблем да го пласира където и да е.