Робин Кук - Интервенция

— Знаеш, че не мога да върна мозъка обратно — произнесе Вини нерешително, притеснен, че Джак го обвинява за нещо.

— Разбира се, знам го. Не можем да отменим онова, което вече сме направили. Говоря за артериограма на васкулатурата към мозъка, не на самия мозък. Просто вземи малко контрастно вещество и голяма спринцовка!

2:36 след обяд, 1 декември 2008 г.

Кайро, Египет

(7:36 сутринта, Ню Йорк Сити)

През трептящата жега Сана Дотри можеше да види хотела „Четири сезона“ от таксито, докато си проправяха път през трафика. Да отседнат тук бе идея на Шон. Сана би трябвало да е в „Семирамис Интерконтинентал“, където се провеждаше конференцията й. Освен че беше един от главните докладчици, бяха я помолили също така да участва в работни комисии и при необходимост да бъде там през всичките четири дена. Далеч по-удобно щеше да й бъде да е в „Семирамис“, да има възможността да прескача от време на време в стаята си.

След като Шон реши да я придружи, той пое всички решения във връзка с пътуването. Негова беше идеята да вземе хотелския кредит от „Семирамис“ и да го използва за стая в по-новия и много по-луксозен „Четири сезона“. Когато Сана изказа недоволство във връзка с излишните допълнителни разходи, Шон я информира, че си е намерил конференция по археология и че допълнителните разходи ще доведат до намаляване на данъците. При това положение Сана не възрази. Нямаше смисъл.

Тя плати на шофьора и слезе от таксито. Беше доволна да се измъкне. Шофьорът я беше засипал с въпроси. Сана беше сдържан човек по отношение на личния си живот, за разлика от съпруга си, който завързваше разговор с всеки срещнат. Според нея той не усещаше кое трябваше да си остане лично и кое беше за пред хората. Имаше няколко случая, в които изглеждаше така, сякаш Шон се опитва да впечатли непознати, особено жените, с информация за скъпия им нюйоркски стил на живот, което включваше обитаване на една от няколкото къщи, обшити отвън с дъски в нюйоркския Уест Вилидж. Тя нямаше представа защо му е да се перчи с подобни неща, макар да допускаше, че отразява известна несигурност.

Портиерът поздрави Сана при влизането й в хотелското лоби. Тя очакваше да намери Шон отвън при басейна, тъй като той държеше далеч по-малко от нея на присъствието си на конференцията. През последните няколко дни беше завързал разговори край водата с една-две жени, които сега знаеха за живота им много повече, отколкото на Сана й се искаше. Но беше решена да не позволява това да я засяга, както се случваше в миналото. Нерядко си мислеше, че може би тя е изключението, а не Шон, може би тя беше излишно скромна и прикрита и трябваше да се поотпусне.

Един младолик, елегантно облечен джентълмен успя да се качи в асансьора точно когато вратата вече се затваряше. Очевидно се бе наложило да вземе на бегом последните няколко крачки, защото дишаше задъхано. Той погледна Сана и се усмихна. Тя отклони очи нагоре към индикатора за етажите. Мъжът беше облечен в западен костюм, с издут джоб. Като Шон, и той имаше определено излъчване на чужденец, но представляваше много по-млада, по-привлекателна версия.

— Страхотен ден, нали! — обяви мъжът с явен американски акцент.

За разлика от Шон, той очевидно не изпитваше необходимостта да използва английски акцент, когато говори с чужденци.

Ако имаше в кабинката и друг, Сана щеше да предположи, че мъжът говори на него. Тя срещна погледа му и предположи, че е приблизително на нейната възраст — двайсет и осем годишен. Съдейки по облеклото му, можеше да се предполага, че финансовото му положение е отлично.

— Красив ден — съгласи се Сана с тон, който не окуражаваше разговора. Тя отново насочи вниманието си към таблото за етажите. Спътникът й беше погледнал бутоните, но не беше натиснал нито един от тях. Дали слизаше на нейния етаж, запита се Сана, и ако не — трябваше ли да се безпокои? Секунда по-късно се укори; може би наистина прекаляваше.

— От Ню Йорк ли сте? — попита мъжът.

— Да — каза Сана, осъзнавайки, че ако съпругът й беше тук, щеше да се впусне да разказва биографията си — как е израснал в Кълъмбъс, Охайо, получил пълна стипендия за бакалавър в „Амхърст“ и докторат в „Харвард“, после се изкачил в йерархията на музея „Метрополитън“, за да ръководи експозицията по Близкоизточно изкуство — и всичко това, докато стигнат до осмия етаж.

— Приятен ден — пожела й непознатият, когато Сана излезе и пристъпи на застлания с плюшен килим под. Той не напусна асансьора. Докато крачеше към стаята си, тя потърси отговор за параноята си, питайки се дали е живяла в Ню Йорк прекалено дълго. Ако Шон бе в асансьора с непозната жена, двамата като нищо щяха да завършат изкачването до някой от многобройните хотелски барове за по питие.