Робин Кук: Интервенция

Сега Джак разполагаше с повече от трийсет медицински екзаминатора или съдебномедицински патолози, колеги из целия град. Броят на съдебните следователи не-медици в Манхатънския офис бе нараснал, титлите им бяха променени. Вече не ги наричаха лекарски асистенти, а съдебномедицински следователи. Имаше също така осем нови съдебни антрополози на щат в допълнение към съдебните одонтолози, които Джак и съдебните патолози можеха да използват в подходящи случаи.

Джак имаше и лична облага от цялата тази промяна. Заедно с ДНК департамента и серологичният департамент, другите отдели, включително архив, администрация, правен отдел и отдел човешки ресурси се бяха преместили в новата многоетажна сграда, освобождавайки пространство в старата постройка. Всички медицински следователи сега имаха свои отделни офиси на третия етаж. В допълнение към бюрото си сега Джак разполагаше със свой собствен лабораторен плот, което означаваше, че може да оставя микроскопа, слайдовете и документацията си, без да се страхува, че ще бъде повредена.

Той влезе в сградата с мисълта, че трябва да преодолее емоциите си и да се концентрира върху работата. Внезапно се почувства така, сякаш беше на мисия и не изчака задния асансьор, а пое по стълбите. Бързо прекоси новите офиси на отдела за синдром на внезапната детска смърт и мина през старото помещение за медицински архив, в което сега се помещаваше лабиринтът от кабини на новите следователи. Нощната смяна на съдебномедицинските следователи довършваше рапортите за смяната от седем и половина. Джак помаха на Джанис Айгър, която познаваше от времето, когато бе започнал работа в Патологическия, и с която често си партнираха.

Той хвърли якето си върху износения кожен стол, когато стигна до стаята за персонала, където всички медицински следователи започваха деня си. Натрупани на единственото бюро лежаха картоните на случаите, дошли през нощта, и предадени на юрисдикцията на Патологическия съгласно съдебномедицинския разследващ екип. Това бяха онези смъртни случаи, станали по някакъв необичаен или подозрителен начин, включително самоубийства, нещастно стечение на обстоятелствата, криминални насилия или просто се бяха случили внезапно в момент, когато жертвата е била видимо в добро здраве.

Джак седна пред бюрото и започна да прелиства картоните. Обичаше да избира най-трудните, защото му даваха възможност да се учи. Това най-много му харесваше в съдебната медицина. Другите патолози толерираха поведението му, тъй като вземаше най-много случаи.

Нормалният сутрешен процес изискваше главният дежурен патолог за седмицата да дойде рано, обикновено в седем или дори преди това, да прегледа случаите, за да реши кои от тях се нуждаят от аутопсия, след което да ги разпредели. Макар задължен да го прави повече от дузина пъти в годината, Джак никога не възразяваше, тъй като и без това беше тук.

В рамките на няколко минути той откри несъмнен случай на менингит на един тийнейджър от частно училище в Горен Ийст Сайд. Тъй като бе познат като гуруто на инфекциозните болести, след като бе поставил няколко сполучливи диагнози в миналото, Джак прочете картона бавно и го сложи настрана. Помисли си, че може да е подходящ за него, тъй като много от колегите му отбягваха да се занимават с инфекции. А на него наистина не му пукаше.

Той прочете внимателно и следващия случай. Ставаше въпрос за друг млад човек. Жертвата беше двайсет и седем годишна жена, която бе докарана в спешното с предполагаема бърза атака на объркване, еластично нарушение на походката и накрая кома, завършила със смърт. Никаква треска или физическо неразположение, и според приятелите й, тя била запалена по здравословния начин на живот, отбягвала лекарствата и алкохола. Макар да се бяха наслаждавали на коктейли по време на припадъка на момичето, приятелите й твърдяха, че е консумирала само безалкохолни напитки.

— О, по дяволите! — простена един глас достатъчно силно, за да накара Джак рязко да вдигне глава.

На прага на отворената врата на стаята за персонала стоеше Вини Амендола, един от санитарите в моргата, с вестник под мишница. Още държеше бравата на свързващата врата, сякаш готов да промени решението си и да избяга. Беше ясно, че източникът на избухването му е присъствието на Джак.

— Какъв е проблемът? — поиска да знае Джак, като се чудеше дали има нещо спешно.

Вини не отговори. Задържа очи върху Джак още няколко секунди, преди да затвори вратата зад гърба си. После застана пред бюрото със скръстени пред гърдите ръце.