Робин Кук: Интервенция

Въпреки първоначалния си план да разгледа само отгоре-отгоре гърнето и после да се върне в хотела, той беше престоял вътре няколко часа. Разгневената му съпруга, подозирайки го, че я мами и че я е изоставил, му беше направи скандал, когато се прибра, обвинявайки го в безотговорност. Сега, когато си спомни за инцидента, Шон осъзна колко благоприятна е била развръзката. Това бе направило развода година по-късно много по-лек.

Онова, което бе задържало толкова дълго Шон в магазина, беше в същността си един безплатен урок по традиционно египетско гостоприемство. И започналият със собственика спор за автентичността на керамиката премина в очарователна дискусия за широко разпространения пазар на изкусно изработени фалшификати на египетски антики. И макар че Раул, собственикът на магазина, твърдеше, че гърнето е истинско, той умираше от желание да сподели всички измами на пазара, включително процъфтяващия пазар на скарабеи, когато бе научил, че Шон е археолог. Предполагаше се, че скарабеите, резбованите талисмани на древноегипетските торни бръмбари, са имали способността за естествена регенерация. Използвайки като източник костите от древните погребения в Горен Египет, талантливи майстори претворявали скарабеите, после ги давали за храна на различни домашни животни, за да им придадат убедителна патина. Раул твърдеше, че много от фараонските скарабеи в световните топ музеи са също фалшификати.

След дългия разговор Шон беше купил гърнето като начин да благодари на Раул за гостоприемството му. Малко пазарене — и плати половината от първоначално поисканата цена. И въпреки това двеста египетски паунда му се струваха повече от двойно от това, което би трябвало, най-малкото докато не се върна в Ню Йорк. Там даде предмета на колежката си Ангела Дитмар, завеждаща отдела по Египтология, и бе в шок, когато тя установи, че гърнето не е фалшификат, а автентична реликва на повече от шест хиляди години. Накрая одисеята приключи с това, че Шон дари безценния предмет на музея.

Той хлътна по-дълбоко в истинските дебри на базара. Опънати през тесните улички между сградите се виждаха килими и сенници, които ефикасно поглъщаха слънчевата светлина. Като отмина месарските магазини с увесени заклани агнета заедно с черепите, очните ябълки и мухите, Шон бе обгърнат от острата миризма на мърша, бързо заменена от аромат на подправки и малко по-късно на печено арабско кафе.

По средата на събиращите се алеи Шон спря, объркан, както преди десет години. Влезе в един шивашки магазин и попита за посоката един възрастен египтянин в бяло кепе и кафява джелаба. Няколко минути по-късно той влезе в „Антики Абдул“. Не беше изненадан, че магазинът е още тук. При предишното му идване Раул беше казал, че е собственост на семейството му от преди повече от сто години.

С изключение на липсващия керамичен експонат, магазинът изглеждаше съвсем същият. Тъй като повечето от тъй наречените антики бяха фалшификати, Раул просто продължаваше да ги заменя от източниците си, когато те се продадяха.

Магазинът изглеждаше оставен без обслужване, когато Шон влезе, нанизите от стъклени мъниста изтракаха зад него. За момент той се запита дали Раул все още е там, но притеснението му се изпари, когато мъжът бързо влезе през тъмните завеси, отделящи обсипания с възглавници кът за сядане от предната част на магазина. Арабинът поздрави с леко кимване на глава и застана зад покрития със старо стъкло щанд. Беше мъж с тежка кост, селянин, преминал лесно в находчив бизнесмен. Без да каже дума, Шон направи напред няколко крачки и се вгледа в тъмните неразгадаеми очи на собственика. Почти веднага веждите на Раул се събраха и челото му се набърчи, когато си спомни.

— Д-р Дотри? — попита той. Наведе се леко напред, за да види по-добре.

— Раул — отвърна Шон, — изненадан съм, че ме помните, още повече и името ми, след всичките тези години.

— Как бих могъл да не ви помня? — каза Раул, побърза да излезе иззад тезгяха и да подаде ръка. — Помня всичките си клиенти, особено онези от прочутите музеи.

— Имате клиенти в други музеи? — Магазинът беше толкова скромен, че изглеждаше невероятно.

— Разбира се, разбира се — пропя Раул. — Когато получа нещо специално, което не е толкова често, обаждам се на човека, когато смятам, че би могло да заинтересува. Сега поне с Интернет е толкова лесно.

Докато Раул излезе иззад щанда и мина през мънистената завеса да даде няколко заповеди на арабски, Шон с изненада си помисли за скоростта на глобализация. Струваше му се, че Интернет и древният Хан ел Халил са два нямащи нищо общо свята. Очевидно, обаче, не беше така.